Рада започнала да посещава центъра ни за хора с увреждания “Благовещение” на 18. Тя е най-голямата от семейство с три деца. Започна да ни посещава много плахо. Цяло чудо беше да я накараме да влезе вътре. Психологът и социалният ни работник играеха с часове с нея около сградата на Центъра, а Рада нямаше нищо против – само да не престъпва прага. Един ден майка й сподели с нас, че обича да рисува, започнахме да рисуваме пред входа, дори в колата – когато е студено. Но Рада си е Рада – случвало се е, по думи на родителите й, да остане пред вратата на апартамента на баба й цяла нощ. Тя страда от тежка умствена изостаналост, използва само няколко разпознаваеми думи, и такива, които сама си е измислила. Тя е слънчево и красиво момиче, на всичко казва „не” с очарователна усмивка. Един ден Рада най-после влезе в центъра и откри, че е много интересно и приятно място. Все още предпочита самостоятелните занимания, но с удоволствие стои сред другите в общата зала. От тогава работим спокойно с не. Надяваме се занапред всичко да е наред, защото Рада сега не иска да си тръгва от Центъра, със същото упорство, с което не искаше да влиза.