Деца и семейства в риск

Каритас София работи в четири населени места по отношение превенция на ранното отпадане от училище с деца в риск от ромската общност. Населените места са различни, но проблемите и потребностите еднакви.

Ромската общност в България е традиционно възприемана през негативни стереотипи и предразсъдъци. Ромите са заклеймявяни от като мръсни, мързеливи, безотговорни родители, крадци по призвание, лъжци по природа, недостатъчно интелигентни, агресивни, опасни и други. Факторите довели тези стериотипи са свързани с социални, икономически и културни причини, които се пренасят от поколение в поколение и се задълбочават прогресивно.

В момента все по-ясно се забелязват процеси на маргинализация и двустранна дискриминация. От една страна българското обществото отхвърля и дискриминира ромите, от друга ромите се самоизолират и предпочитат да живеят в затворени общности. Проблемите в общността се капсулират и репродуцират от поколение в поколение.

Разпознаваме образованието, като основен фактор, който може да подобри социалния статус на ромите и да даде основата за по-добро бъдеще, конкурентно способност на пазара на труда и естествено социално включване.

Стремежът ни е да индикираме проблемите, които водят до ранно отпадане от училище, да изградим работеща система за преодоляването им, да я приложим и развием във времето, и не на последно място, да я споделим, за да дадем началото на други добри практики.

В нашата работа до сега, наблюдаваме няколко вида основни фактори, които водят до отпадането на децата от учебната система:

• Не доброто владеене на български език. Ромските деца са билингви. Майчин за тях е ромският език. Това е основен проблем за интегрирането им в образователната система. Дори да влезнат в нея, те не се справят заради езиковата бариера;
• Отношението на учителите. Голяма част от децата в училищна възраст, са определени като „необучаеми” от своите учители, когато идват при нас. Факторите за това са различни, но резултатът е, че учителите се отказват да работят с тях. След това оставането в образователната система става мъчително и за децата, и за преподавателите;
• Ниският образователен статус на родителите. Родителите не са в състояние да помагат с учебните задачи, когато децата имат нужда от това. Липсата на такава помощ затруднява децата, а последващото несправяне ги демотивира;
• Неразбиране значението на образованието. Родителите не възприемат образованието като ценност и начин децата да имат по-добра работа, по-добър живот и по-добро бъдеще. Не пречат, но и не помагат на детето да остане в образователната система;
• Съмнение относно смисъла от образование. Родителите и децата имат съмнения относно смисъла да положат усилие, за да учат и останат в системата. Те не вярват, че това ще доведе до намирането на по-добра работа и ще осигури по-добро бъдеще;
•  Ранните бракове. Ранните бракове са голяма тема с дълбоки корени в ромската култура. Те са голяма тема, но в контекста на образоването можем да кажем, че когато бъдат омъжени, момичетата престават да посещават училище, скоро раждат и така отново завъртат порочния кръг на ниско грамотен и дете обречено на същото;
• Страхът от отхвърляне. Страхът от грубо отношение и неприемане от съученици и учители е фактор, който способства за отпадането от училище. Децата са подложени на натиск от семейството и общността да не  продължат образованието си. Това особено силно важи за по-горен курс, когато детето трябва да продължи образование в по-голямо населено място.
• Семейните задължения. Често по-големите деца гледат по-малките, защото родителите работят или се грижат за домакинството, градината или биват нелегално изпращани на работа, в други случаи биват увличани в просия, кражби и др.;
• Честата трудова миграция на родителите. В търсене на препитание родителите заминават зад граница или в по-голямо населено място и оставят децата под надзора на по-възрастни родни, което сваля контрола и възпрепятства ходенето на училище, или ги вземат със себе си, но на другото място децата не посещават училище;
• Здравни фактори. Поради ниската хигиена, липсата на добра здравна култура и култура на храненето ромските деца боледуват често и за дълго, така пропускат много учебен материал. Не се справят с научаването му и това ги демотивира;

Работим с ромски деца заплашени от отпадане от училище, защото вярваме, че така им даваме шанс за по-добър живот и равни възможности в няколко основни направления: подпомагаме изграждането на отношение към знанието, като към ценност; подопомагаме  обучението, стимулираме социалното включване; развиваме социалните умения; развиваме хигиенните навици и здравната култура; работим за повишаване на родителския капацитет;

Постигаме това като:

• изграждаме привлекателна среда, в която децата се чувстват приети, подкрепени и обичани;
• даваме закуска или закуска и обяд на децата;
• даваме позитивен личен пример;
• учим децата билингви на български език;
• диагностицираме, консултираме и работим с деца със специални образователни потребности;
• подпомагаме учебния процес с допълнителни уроци и помощ при подготовката на уроците и домашните;
• повишаваме мотивацията за успех в училище, като път за постигане на успех в живота;
• изграждаме позитивни социални навици – умения за изразяване, за позитивно утвърждаване, за разрешаване на конфликти, справяне с неуспеха и др.;
• награждаваме успехите с похвали и система от нефинансиви стимули;
• организираме различни неучебни дейности, които индиректно подкрепят интереса на децата към ученето и знанието;
• правим различни работилници, в които децата придобиват своеобразни трудови навици;
• правим екскурзии с образователна и
• работим с родителите и обясняваме важността на това да предоставят избор и шанс на децата си и даваме информация как да подобрят общуването с децата, да;
• работим целогодишно, а не само в учебно време, за да не прекъсваме развитието на позитивните процеси, които отключваме;
• разчитаме на вдъхновяващия пример на доказани професионалисти и доброволци от страната и чужбина;

В резултат от работата ни можем да посочим редица позитивни промени:

• развива се нивото на хигиенната и здравната култура на децата, с които работим и дори на родителите им;
• по-малките деца, с които работим успешно се интегрират в образователната система;
• по-големите деца повишават успеха си;
• намалява броя на отпадащите от училище;
• повишава се мотивацията за успех и продължаване на образованието;
• повишава се самооценката и вярата в способностите;
• родителите разпознават работата ни като полезна и стават по-мотивирани в това да водят децата си на занимания;
• ромската общност в местата, на които работим вече ни познава и приема добре;
• институциите и медиите започват да забелязват работата ни, да я валидизират по различен начин и да я посочват, като позитивен пример;
•  децата ни посещават с радост и искат да продължават да го правят;