Той е първият дългосрочен доброволец, който оказва подкрепа в различни центрове на Каритас в София от средата на 2021 г. в продължение на една година.
Идването му в България е следствие от задълбоченият му интерес към страната и организацията ни и макар първоначално да не е успява да дойде през 2020 г., заради първата Ковид вълна, търпеливо изчаква и успява през следващата година.
По време на своя престой Маркус оказа подкрепа в редица доброволчески дейности и събития. Всеотдайно ходеше всеки ден като на работа и помагаше в различни наши центрове в столицата: Център за подкрепа на деца и семейства „Готови за училище“, Център за деца и младежи увреждания „Благовещение“, Центъра за интеграция на бежанци и мигранти „Св. Анна“ и центъра за работа с доброволци, където се помещава младежкото доброволческо движение Young Caritas.
Още с идването си Маркус бе посрещнат в доброволческия център на Каритас София и стана част от Young Caritas, поемайки основна роля в него, включвайки се в редица доброволчески събития не само като участник, а и като организатор. Постоянно бе част от благотворителни базари, дейности в помощ на нуждаещи се, акции за почистване, редовни грижи за самотна възрастна жена, организиране на дейности за групи френски скаути и реализиране на негови идеи за младежкия център. Включваше се във всички тези дейности с голямо желание, ведър дух, както и с чудесни умения за работа в екип, както и с хора със специални потребности. Маркус бързо прие доброволческия център като свой дом, в който успя да обособи и място за неговото любимо хоби – свирене на барабани. Намери много приятели и използваше всяка възможност, за да опознае по-добре страната, културата и езика в България.
В началото Маркус беше плах и предпазлив. Не знаеше български, но много бързо научи езика и комуникацията с него не бе проблем.
В Център „Готови за училище“ учеше децата на английски език, или на математика, а много пъти те го учеха на български или на песни. Лятото там премина в игри навън с добре познатите на децата „Дама“, „Ластик,“ „Танцувален стол“, „Великани и джуджета“. Последната игра всеки път предизвикваше дълъг смях , защото „господин Маркус“, както го наричаха децата, дори клекнал, бе по-висок от изправените малчугани.
С времето Маркус се адаптираше все по-добре и българският му се подобряваше. Постепенно се превърна в част от екипите на различните Центрове на Каритас. И малки и големи бързо се привързваха към него.
С някои тийнейджъри бежанци провеждаше образователни сесии с цел участниците да се научат и да започнат да възприемат живота си като нещо ценно и уникално, изпълнено с положителни елементи и да развият вътрешната си сила.
В Център „Благовещение“ се включваше предимно в заниманията по трудотерапия и помагаше за изпълнението на големите поръчки по Коледа и Великден. Съдействаше и за разнасянето на материали и поръчки на „КаритАрт“ от „Благовещение“ до Център „Св. Анна“.
Маркус се оказа много сръчен в работата с глина. Нашият майстор Иван го научи да източва съдове и Маркус си направи съвсем сам няколко купички, които отнесе за спомен. Важна бе подкрепата му и в комуникацията и с други доброволци, като им обясняваше и показваше това, което вече е научил.
В края на престоя му придружаваше младежите с увреждания от „Благовещение“ при посещения на природни и културни забележителности. Беше от помощ за количките на трудно достъпните места. Научи и повече за България по време на екскурзиите извън София.
За всички от Каритас София Маркус ще остане един най-обичаните и сърдечни доброволци. Ще го запомним с усмивката и вниманието, с което подхождаше във всяка ситуация, както и с вкусните шоколадови мъфини, които правеше.
В рамките на своя престой той успя да научи много, усвои изключително бързо българския език, създаде приятелства и помогна за насърчаване на доброволчеството.
Маркус е един чудесен пример за българските младежи, който ще ни липсва и ще помним дълго!
