Камелия Станева е психолог и психотерапевт, специалист по арт терапия. Всяка седмица тя пътува от Бургас до Малко Търново, за да работи с децата и техните родители в нашия Център „Цветница“. Отдадеността и подкрепата ѝ са незаменими.
Какъв е смисълът според Вас на доброволчеството и защо повече хора трябва да се включат?
За мен доброволчеството е много личен акт на любов, близост и надежда. Стойността идва когато човек вложи душата си в това, което прави, своето внимание, усърдие и любов! Колкото повече даваш, толкова повече получаваш, затова и мога да кажа, че съм късметлийка и съм благодарна на стечението на обстоятелствата, които ме доведоха до тук.
По какъв начин избрахте точно Център “Цветница”?
Не съм я избирала, а съвсем случайно тя ме намери. Моя близка ме попита, дали мога да предложа колега психолог, който да ходи като доброволец в центъра, съответно отидох да се запозная с децата и атмосферата, останах очарована и реших да започна. Като малка съм прекарвала летните си ваканции при баба ми и дядо ми, а точно на тяхната улица имаше дом за изоставени деца. По цял ден играехме заедно, идваха да обядваме вкъщи и никога не съм ги приемала за по различен начин, макар част от тях да бяха със специални потребности. Все още си кореспондирам с част от децата, вече възрастни със свои деца. Та някак си атмосферата в Цветница ме върна в детството ми, където всичко е толкова искрено и чисто и нямаше как да устоя.
Какво Ви носи в личен план?
В личен план ми носи голямо удовлетворение и най-вече ме заземява, защото живота в големия град е доста по-различен. Рядко могат да се срещнат подобни съдби и някак си, тези деца остават неглижирани и на заден план, доста невидими даже. А факт е, че като изключим големите градове, реалността е доста по-различна, само че човек не се замисля или даже умишлено отбягва темата. Случва се когато говоря с познати и им разказвам за случаите там, да ме спират, защото им ставало много тъжно и да сменят темата, но не е това начинът. Да, тъжно е, страшно е, но шанс за промяна има… просто повече хора трябва да насочат погледа си натам. Аз самата имам малък син, който често взимам при посещенията си, защото искам той да свикне от малък да не разделя хората, да общува с всички и да им помага.
Какви дейности провеждате с тях и как това им помага?
Доста често не работим по изготвена програма или график, а се движа предимно по децата. Понякога имат нужда от помощ по даден предмет, понякога са афектирани от случило се в училище или дома и разговаряме за това. Друг път подготвям различни игри за внимание, концетрация, превенция на агресията. Доста често използвам арт терапия в заниманията ни, защото за голяма част от децата е трудно да изразят чувствата и преживяванията си с думи, а по време на творческия процес могат да го направят напълно свободно в една защитена среда. Чрез изкуството, както и процесът на създаването му, децата могат да изследват своите емоции, да развият самосъзнанието си, да се справят със стреса, да повишат самочувствието и да работят върху социалните си умения.
Как се променят децата покрай работата с Вас?
Мисля че най-важното е, че в случая виждат че има някой който го е грижа за тях. Голяма част от потребителите на центъра, нямат здрави семейства, родителите им ту влизат в затвора, ту излизат, изоставят ги за неопределени периоди и когато видят че има някой емоционално устойчив възрастен покрай тях, който идва регулярно, винаги е загрижен за тях, някак си ги държи на повърхността. Също така им давам друга гледна точка, разказвам им за моя живот и мои приятели, как са успели в различни професии, обсъждаме какво може като стъпки те да предприемат за да поемат по нов път.
