Чавдар е на 58 години и е родом от София. Животът му започва с надежда, но с времето преминава през редица изпитания, които го отвеждат до ситуация на бездомност.
След като завършва техникум и създава семейство, той постъпва в Българската армия, където служи 10 години. Участва в мисии в Ирак и Афганистан, преживява тежки ситуации и загуба на близък боен другар. Тези преживявания оставят дълбоки следи, които продължават да го съпътстват и днес.
След края на службата му животът постепенно се усложнява – загуба на работа, семейни трудности и зависимост от алкохол водят до раздяла със семейството и години на живот на улицата. Въпреки че децата му искат да му помогнат, Чавдар отказва да бъде в тежест за тях.
Днес той живее във фургон без основни удобства, работи като електротехник и се грижи за двете си кучета. Доходите му стигат едва за най-необходимото.
През 2026 г. Чавдар се среща с екипа на Социален център „Св. Стефан“ към Каритас София, където получава подкрепа – достъп до хигиена, храна и социална грижа.
Неговите мечти са скромни, но значими – собствен дом, стабилна работа, здравна осигуреност и възможност да прекарва повече време с децата си. В краткосрочен план той се нуждае от ново място за своя фургон и подкрепа за по-устойчиво бъдеще.
Екипът на Каритас София продължава да работи с него, предоставяйки подкрепа и съдействие в търсенето на решения.
Историята на Чавдар е напомняне, че зад всяка трудна съдба стои човек с достойнство, мечти и нужда от шанс.
