Аз съм Спасияна. Преди година и половина заминах за Оляо, малък град в Южна Португалия, като доброволка по проект от мрежата на Европейски Корпус за Солидарност свързан със социалната интеграция на деца и младежи в неравностойно положение, потомци на имигранти от Кабо Верде, Гвинея-Бисау, Ангола, Сенегал, Бразилия, Румъния, Молдова. Участието ми в този социално ангажиран проект ме запозна отблизо с динамиката на неправителствения сектор и проблемите с които се сблъскват имигрантите в Португалия – образователна система, здравеопазване, възможности за работа – в различен за тях културен контекст. Идентифицирах се с организационните ценности и цели като социалната интеграция на имигранти, равенството между половете, опазването на околната среда, защитата на човешките фундаментални права, активното участие на младите хора в гражданското демократично общество и други. Успях да натрупам ценен опит в неправителствения сектор, в работата с младежи в неравностойно положение и младежи с увреждания, в менторството на международни доброволци, в организирането на активности свързани със сплотяването и динамизирането на екипа, в работата в социалните мрежи и промотирането на доброволческата дейност като възможност за неформално обучение по света и у нас. Написах европейски проект за младежки обмен по програма Еразъм + на тема “Мисли глобално, действай локално”, свързан с неформалното обучение на младежи от осем европейски държави по водно спасяване и самоспасяване при бедствия, аварии и катастрофи по поречието на река Струма. По време на младежкия обмен заложихме обучение за техника, сила и издръжливост в бързи води и запознахме участниците с рисковете при наводнения и възможни превантивни мерки.
Бих искала да споделя един цитат от “Капитан Михалис” на Никос Казандзакис:
“- Как да обичаме Бога, отче?
– Като обичаме хората.
– А как да обичаме хората?
– Като се опитваме да ги вкараме в правия път.
– Кой е правият път, отче?
– Стръмният, чадо, стръмният!”
Започнах дейността си като доброволка в Каритас София през юли 2020, когато се върнах от доброволческата програма финансирана от Европейска Комисия – Европейски Корпус за Солидарност. Първата дейност, в която участвах активно беше подготвянето на център Young Caritas за младите доброволци. Според мен възможността младите добротворци да имат място за срещи, социални активности, обучения, кампании за набиране на средства за провеждането на тези дейности е от огромно значение за повишаване на интереса към доброволческата дейност като цяло. С огромна мотивация продължавам своето участие в проекта и до днес, осем месеца по-късно.
Записах се в менторската програма на отдел “Миграция и Интеграция” като ментор на бежанец – имах възможността да се запозная с иракската култура отблизо докато помагах на партньорката си по програмата да усвои по-добре българския език, което от своя страна да и помогне по пътя на успешната интеграция в социалния контекст на България.
От няколко месеца вече посещавам 84 годишна жена, бенефициент на организацията и и помагам с пазаруване на храна, изхвърляне на боклук и покупка на лекарства по лекарска рецепта- малко, но от сърце. В деня, в който разбрах, че тя е автор на учебника ми по физика в 10-ти клас се развълнувах дълбоко, жената, за която се грижа всъщност е помогнала и на мен някога тогава, без дори да я познавам. Интересен и непредвидим е живота и неведоми са пътищата.
Благодарна съм за всички предоставени възможности в живота си дотук и съм готова за нови предизвикателства.
