Виолета Люлева е доброволец вече повече от пет години. Да полага грижа за човек в нужда за нея е призвание. А при наложените ограничения по време на пандемията преживява най-силно липсата на редовни срещи с децата и младежите с увреждания, които посещават Център “Благовещение”. “За мен има три измерения на отношението към хората в нужда. Първата група определям като егоцентрици, които се вълнуват единствено от своето лично благополучие и остават слепи и глухи за това, което се случва около тях. Втората група са тези, които когато се сблъскат с болка и проява на страдание, действително съчувстват, обзема ги чувство на милосърдие, но съчувстват пасивно. И третата група са хора, които освен че при среща с чуждата болка изпитват състрадание, това свое съчувствие успяват да трансформират в активно отношение, в действие” – споделя леля Вили, както всички с обич и уважения я наричат.” И продължава: “Сутрин когато отивам подавам ръка, докосвам всяко дете, личицата им се променят. Споделяла съм много пъти – с цялата си душа и сърце се стремя да им дам най-хубавото, най-силното от себе си, но самите деца още повече ми дават… Има едни думи, за мен много силни: Лозето не иска молитва, а иска мотика. Не е достатъчно само да отидем и да се помолим за тези хора, да запалим свещичка, а после да си тръгнем удовлетворени. Не да бъдеш пасивен, а чрез някакво действие да изразиш тази своя съпричастност.”
Виолета дава сърцето си на децата в Център „Благовещение“, разговаря открито и честно с тях по различни въпроси. “Лицемерието, неискренността винаги се чувства, особено в една такава среда. В никакъв случай не може да се прокрадва съжаление към децата, общуването трябва да бъде равностойно!” – категорична е тя. Магистър-фармацевт по образование, след промените в края н а 80-те години особено силно започва да се интересува от живопис. “Това е една голяма магия” – казва Виолета. С покойния си съпруг създават огромна библиотека, част от която би искала да дари на читалище или обществена библиотека. Преди години участва в инициативата “Да оздравееш с книга” и подарява на онкологичната болница в София любимата си поредица “Световна класика”. Другата красота, която я завладява напълно е класическата музика. Голямата си мечта да пътува сбъдва именно чрез книгите и разказите на свои близки, компенсира липсата на пътешествия чрез класическата музика и живописта. А радостта от общуването с децата й дава сили и вдъхновение да продължава да дарява добро.
