За нея светът не е разделен на получатели и помощници. В живота има както моменти, в които се налага да потърсим помощ от другите, така и време, в което ние трябва да окажем помощ.
Работата с хора и за хора винаги е била част от нейните професионални и лични цели, защото вярва, че за да се подобри околната среда около нас, първо трябва да помогнем на тези близо до нас. Денят, в който тя избира да се свърже с Каритас, за да кандидатства в доброволческата програма, е денят, в който усеща силното желание да служи на другите.
Алисия е от Румъния и има бакалавърска степен по клинична психология от Токийския университет за социални грижи, и магистърска степен по криминална психология.
Познава Каритас от родната си страна, където организацията ни е добре известна с благотворителните си дейности и положителното влияние върху живота на хората. Осъзнава, че не би могла да бъда толкова ефективна сама, колкото ако е част от сдружение, в което да прилага практиката си.
Ето какво още ни споделя:
„Доброволчеството не е нещо ново за мен. По време на моето бакалавърско обучение в Япония бях доброволка в различни благотворителни организации. Обичах да разработвам развлекателни терапевтични програми за заведения за хора с умствени увреждания, както и да предоставям помощ за психично здраве при кризисни обстоятелства на хора, които са изправени пред депресия или проявяват суицидно поведение. Въпреки че нямаше възнаграждение, бях доволна от работата, която изпълнявах, защото подобренията, на които бях свидетел в отделните хора, бяха моята награда и това ме накара да почувствам, че трудът ми е ценен. Осъзнавам, че хората искат да бъдат компенсирани за усилията си, но парите не трябва да бъдат основният мотиватор за използване на техните умения, за да помагат на другите. Стигмата, свързана с неплатената работа, е проблем, който не е нито контекстуален, нито културен. Хората все още вярват в системата за парично измерване, когато спорят за нечия стойност, и аз вярвам, че това е една от причините, поради които малко хора искат да работят като доброволци. Както и защо хората, които започват работа в социалните грижи с емпатични намерения, губят интерес пред по-добре платени позиции. Вярвам, че много компании биха били по-ефективни, ако си сътрудничат с експерти в областта, които дават приоритет на благосъстоянието на хората.
Аз съм защитник на човешките права и се смятам за визионер. Подкрепям всякакви положителни дейности, които служат на обществото, което е една от причините, поради които бях толкова развълнуван от възможността да работя в бежански центрове. Смятам кариерата, която избрах, като по-скоро начин на живот, отколкото конвенционален работен ден с определено работно време. Харесва ми да работя с предизвикателни поведения, защото за мен всяко неефективно поведение е просто симптом, който може да ме отведе до основната причина за него. Ако се започне лечебен процес за възстановяване, той може да доведе до развитие на функционален възрастен в обществото. Хората се страхуват от неочакваното, поради което културите са се концентрирали повече върху тактиките за наказване за непредсказуемо поведение и по-малко върху своевременно лечение. Наказанието включва поемане на по-малко риск и по-малко фокусирани усилия за решаване на проблем. Докато лечебният процес е по-трудна подкрепа, но по-ефективна в дългосрочен план. Хората се научават да бъдат мили и да си сътрудничат с несправедливостта на живота. Никой не се събужда сутрин и избира да живее труден живот, поради което нашата роля е толкова важна. Ние можем да помогнем на тези, които са нещастни или отхвърлени, да имат шанс за по-добър живот.“
Алисия е благодарна на невероятния екип, с който работи в приемателния бежански център в кв. Овча купел, София. Изключително е радостна да срещне хора, които споделят нейната визия и са готови да отделят толкова много време и търпение, за да помагат на нуждаещите се. Работата й има за цел и изготвяне на програми за поведенческа рехабилитация на младежи, свързани с управление на гнева. Тъй като децата в бежанския център са от различни страни и не говорят общ език, Алисия адаптира всички необходими материали и дейности, за да бъдат лесно разбираеми, и да не зависят от диалога между децата.
След като прави задълбочена оценка, тя разработва терапевтична поведенческа програма, която се фокусира не само върху поведенческите аспекти на децата, но и върху обучение на полезни социални умения, като работа в екип, чувство на уважение и доверие, и положителна конкурентоспособност. Щастлива е да види промени още след първите сесии, децата започват да имат не само физическото присъствие в срещите, но и да участват с умовете си.
„Доброволчеството е от полза не само за хората, на които дарявате услугите си, но и за вас. Вие помагате на хората и общността, което ви дава естествено чувство за постижение. Вашата доброволческа работа също може да ви осигури чувство на гордост и идентичност.
Бих искала да призова хората поне веднъж да опитат да допринесат с уникалните си качества, за да помогнат на другите. Всички сме свързани и ако можете да помогнете на някого, ще помогнете на себе си, тъй като живеем в общности и всичко ни засяга.
Доброволчеството ви позволява да насърчавате другите да живеят по-добре и да подобряват света около нас. Дори ако можете да направите малка разлика в един човек, този човек ще знае как да направи разлика в друг и ето как вашият кръг ще започне да се променя. Всеки човек е ценен и трябва да има еднакви човешки права, независимо от произхода, богатството, образованието или религията.
Всеки човек заслужава да бъде уважаван, образован, разбиран и в крайна сметка да живее с достойнство. Благодарна съм, че съм част от екипа на доброволците на Каритас, с които правим това да се случи!“
