Дейностите ни в регистрационно-приемателните центрове с деца, търсещи закрила и непридружени деца са сред най-трудните, но и най-смислените за проекта. Усмивките на децата и възможността за създаване на усещане за нормалност, за занимания, които да осмислят деня им и за учене чрез игра носят удовлетворение и награда за положените усилия.
Като част от проектните дейности, експертът мониторинг и оценка на Каритас София проведе фокус групи през април в ПМЗ Враждебна и ПМЗ Военна рампа. Децата с много енергия и ентусиазъм се включиха в разговора и споделиха за игрите, правенето на украса, боядисването на яйца и отбелязването на Великден, празнуването на Ноуруз, социалния цирк на двора Flying Seagulls, както и ученето на думички на български и опознаването на света.
„Харесва ми тук, идвам всеки ден, само два пъти съм пропускала. Уча, рисувам, играем. Искам да стана докторка и тук ни учат да бъдем силни и бързи.“
„Нямам търпение да отидем на екскурзия. Разбрахме как се боядисват яйца и как се празнува Великден, сега искам да знам как хората тук празнуват Байрам.“
- Деца от Сирия, ПМЗ Враждебна
В ПМЗ Враждебна децата оценяват високо работата на сътрудниците в лагера и повечето от тях споделят, че обичат да прекарват времето си в занимания с тях. Учат нови неща, упражняват думичките си на български, изработват украса като гирлянди. Всички деца бяха впечатлени от боядисването на яйца за Великден, цирка на двора, както и игрите на ръкавица и музикален стол. Тези, които са пристигнали скоро все още не ходят на училище и за тях активностите в лагера са основно разнообразие и подкрепа в новата среда.
Всяко едно дете искаше да борави с фотоапарата на екипа и да направи снимка, говориха за правенето на видеото за културна ориентация и за ролите, които са им раздадени. Все още повечето трудно говорят на български, но бяха научили за мартениците, за Великден и с нетърпение очакваха предстоящите извеждания. По време на последвалите занимания разпитваха с интерес къде се намират различните обекти, за които сътрудниците им разказваха и гледаха споделените снимки и питаха дали може да отидат на разходки и там. Освен игрите и рисуването, децата бяха запомнили празненството по повод деня на майката и Ноуруз.
Запитани какви искат да станат като порастнат големи, децата се разделиха на лекари и военни/полицаи и споделиха, че искат още повече игри, излети и работилници за правене на гривни и кукли. Грижата и отношението, както и развлекателния елемент в подхода на екипа прави участието им в тези активности незаменима част от ежедневието и развието на децата. Поради големия брой деца, те идват на групи по възрасти в различни дни, което за някои от тях е предизвикателство, защото имат желание да идват постоянно и да играят.
Непридружените непълнолетни и малолетни в защитената зона в ПМЗ Военна рампа са включени в различни занимания и активности от екипа сътрудници на терен – извеждания, музеи, празнуване на Ноуруз и Великден, спорт. За повечето от тях, които чакат процедура за събиране на семейство при роднини в Западна Европа, тези дейности са лъч разнообразие и възможност за ориентиране в новата среда и обстоятелства. Макар и част от тях да прекарват ограничено време в България, участието в тези занимания е важна стъпка от тяхната адаптация и правото им на детство. Пет момчета на възраст от 9 до 16 години, непридружени деца, се включиха в проведената фокус група. Сред най-запомнящите се занимания те споделиха за спортните игри на двора, за посещението на социалния цирк Flying Seagulls, празника Ноуруз. Всички бяха впечатлени от работилничката за боядисване на яйца, спортуването заедно и възможността за посещение на различни места.
„Много ми хареса оцветяването на яйцата, направих едно в цветовете на знамето на Афганистан. За първи път боядисвахме яйца. Хареса ми, творческо е, рисувахме. После си ги изядохме.“
„Аз участвам във всичко. Най-много ми хареса цирка на двора, защото имаше забавление, играхме навън, катерихме се.“
- Деца от Афганистан, ПМЗ Военна рампа
Работилницата за изработка на гривни от кожа им е доставила удоволствие, защото са изработили нещо свое с ръцете си. Мечтаят си за море и басейн, за това да учат и да бъдат професионални спортисти, да преподават дари в училище. Искат да бъдат инженери, пилоти или учители, но най-много от всичко искат да се забавляват и да играят. Споделят, че са много доволни от заниманията и искат още повече. Всички могат да плуват и искат да отидат на басейн или да зърнат морето.
Въпреки трудностите, с които се сблъскват, децата не спират да мечтаят и с ентусиазъм да планират следващите занимания.