Танците, те ни обединяват и развеселяват. Помагат ни да се разбираме по-добре без думи, директно докосват онова, което е дълбоко скрито в същността ни.

Затова и като деца всички обичаме да танцуваме. Така е и сега в РПЦ Харманли. Нашите колежки, които работят там споделят, че „много често  в нашите занимания децата искат да им пускаме музика и да танцуват техните фолклорни танци. С голямо желание ни показват стъпките и обясняват движенията.

Децата, които са от повече време в България са виждали по концерти български народни танци, забелязали са приликите и разликите с техните танци и музика. Други, които не са имали досег с българския фолклор, търсят българска музика в интернет, но за съжаление това, на което попадат, не винаги е автентичният български фолклор и остават с много погрешни впечатления за българската култура“.

Така се ражда идеята за работилница по танци, в която децата първо да се запознаят със спецификите на музиката, танците и костюмите в различните фолклорни области на България. Това е направено чрез кратка презентация, която включи и много нагледни материали. Децата разбират кои музикални инструменти са специфични за дадена фолклорна област и кои са характерни за цялата страна.

Следва прожекция на видеа с танци от различните области:

• „Еленино хоро“ от Дунавска област,
• „Сборненка“ от Добруджанска област,
• „Право тракийско хоро“ от Тракийска област,
• „Сворнато хоро“ от Родопска област,
• „Петрунино хоро“ от Шопска област
• и „Испайче“ от Пиринска област.

Запознават се и с разликите между сценичните фолклорни костюми, които са използвани във видеата и народните носии, които са разгледали преди това. Научават и по няколко специфични за различните области диалектни думи.

За практическата част на първата работилница за български народни танци екипът ни избира пиринската област, тъй като музикалните инструменти, използвани там са познати на повечето от участниците.

Децата имат възможност да наблюдават демострация на хората „Стамена“, „Джангурица“, „Малешевско“ и „Айдарово“. Научават стъпките на хорото „Арап“. Първо стъпките им се показват с броене, след това се добявят и движенията с ръцете, а накрая всички танцуват по съпровода на песента „Невено моме“.

В края на сесията група деца успяват да изпълнят танца сами, без помощ и броене.

За практическата част децата се разделят на три групи, тъй като момчетата и момичетата предпочит да работят поотделно. Също и възрастта е от значение, затова по-големите момчета се отделят в различна група.

Идеята за групите идва от самите децата и се оказа много по-добър вариант за работа. Така момичетата от екипа на Каритас София имат достатъчно време да се обърнат внимание на всички участници. И танците вече се познават и изпълняват с радост и ентусиазъм.