От 19 до 21 юли заедено с 13 момчета от Сигурна зона в ПМЗ Овча купел и две момчета от уязвими семейства бяхме на екскурзия в село Баня. Наш домакин беше къщата за гости „Стената“.

Живяхме интензивно – игрите, забавленията, походите, общите хранения и подготовката за тях ни пренесоха за малко в един по-добър свят. Освен мечтания от всички басейн, се появи възможност да опитаме катерене по стена. 

Траян, който беше нашият вдъхновител и инструктор в начинанието – стана модел за поведение. Сега петнадесет момчета, които животът кой знае как е довял в България,  мечтаят да са „като батко Траян“.

Стената се оказа не само атракция, а и нещо, което преподава неусетно своите уроци за един по-различен начин на живот. Порастваш и бързо ставаш съзнателен за всяко движение, налага се да си прецизен, внимателен… А в същото време изведнъж се оказваш над нещата, по-високо от дребните ежедневни грижи и страхове.  Детето и героят се прегръщат и искат да продължат до края, до върха. Не се знае кой ще надделее и докъде ще можеш да стигнеш, но на връщане вече си различен.

Повече ти се иска да си горе, да си силен и сръчен и да слезеш само, защото вече знаеш, че когато искаш ще можеш да се усмихнеш на страха и да му кажеш да си върви по пътя.

Твоят път вече не е този, по който те заставят да вървиш там долу . Сега вече често ще повдигаш глава, за да видиш какво има по върховете. По-близо до звездите. 

Вечер, когато край огъня се разказват истории, ще искаш да гледаш тези звезди и да си представяш, как с едно здраво въже някога ще се изкачиш до тях. Имаше и огън, и мечти, и много филии за мазане и ядене. Но вече всички гледат нагоре, а не в земята. 

Затова и започнаха да забелязват повече - семейното гнездо на щъркелите, радостта в очите на приятелите и копнежа на звездите да се върнем пак при тях.

Благодарим на хората от Hewlett Packard, с чиято помощ се сдобихме с бански, джапанки, плажни кърпи и раници.

И обещаваме отново да се върнем при Стената, по-близо до звездите.