(Дряново, 1-3 юни 2022)

Служители и доброволци на Каритас София, общо 57 души, участваха в тридневно събитие посветено на синодалния път, който обяви папа Франциск. Това бе възобновяване на годишните екипни срещи, които прекъснахме, заради ковид през последните 2 години. Участниците пристигнаха от София, Пловдив, Куклен, Бургас, Веселиново, Харманли и Малко Търново в комплекс „Поп Харитон“ край Дряново. За разочарование на всички, духовният ни наставник, Отец Михал Шлахцяк, бе принуден да откаже участието си в събитието само ден преди това, поради извънредни обстоятелства.

Организатори на събитието бяха екипите на Център „Благовещение“ (София) и Център „Св. Франциск“ (с. Веселиново), които полагат ежедневни грижи за над 70 деца, младежи и възрастни хора с увреждания.

Срещата започна с представяне на участниците, групирани според социалните центрове, в които работят. Освен индивидуалното представяне, всяка група разказа какви дейности изпълняват и с кои постижения особено се гордеят. През последните 2 години към организацията ни се присъединиха някои нови сътрудници, за които бе особено полезно да с запознаят с останалите и самите те да се представят. Всеки от представилите се получи хартиено цвете с произволен цвят, което по-късно определи участието му в една от седемте работни групи. Всяка група получи своето цветно парче от общия пъзел, който заедно подредихме в последния ден.

Вторият ден започна с обща снимка и продължи с работа по групи по време на посещенията на забележителностите на Дряново. Всяка група имаше свой водещ и разговорите продължиха през целия ден и дори по време на вечерята. Дискутирани бяха редица теми, сред които:

• Нуждата от въвеждащо обучение за новите служители и доброволци;
• Нуждата от супервизия;
• Радостта да могат да допринасят за добруването на хората чрез участието си в Каритас София;
• Гордостта да бъдат сред толкова много отдадени съмишленици;
• Мотивацията, която произлиза от синергията;
• Създаването и поддържането на усещането за идентичност;
• Как нашата организация реагира на хуманитарната криза с украинците;
• Какви партньорства имаме със съседните страни и потенциала от развитие на подобни отношения;
• Доброволците – тяхното значение, трудностите и радостите.

След обяд участниците посетиха дряновския манастир „Свети Архангел Михаил“, където обогатиха познанията си за празника „Възнесение Господне“, който съвпадна с този ден. Посетиха и пещерата „Бачо Киро“.

В края на втория ден всички се включиха в хлебна терапия, в която всеки можа да сподели размисли за своите силни и слаби страни, които му помагат и пречат в милосърдните дела. Всеки замеси свое парче хляб и при смесването на съставките разсъждава за брашното, солта, маята и захарта в нашата организация. Отделните хлебчета подредихме и съставихме история, в която всеки участва лично. Всички бяха опечени и изядени с благодарност по време на вечерята.

Двете вечери кулминираха край лагерния огън, където продължиха личното опознаване,  отборните игри и забавления.

Последният ден бе време за споделяне на резултатите от груповата работа, подредихме общия пъзел, изразихме препоръки към организаторите на следващото подобно събитие. Обратната връзка от участниците отложихме за месец по-късно, когато емоциите ще са отработени и изводите ще са по-ясни.