17 октомври е обявен за Международен ден за изкореняване на бедността, отбелязва се от 1993 г. по решение на Генералната асамблея на ООН. Целта за съществуването на подобен ден в календарите е да се държи будно съзнанието за бедността по целия свят, така че да продължават да се търсят адекватни мерки за нейното изкореняване.
Преодоляването на крайната бедност е една от целите на „Каритас“, която като организация на Католическата църква, поставя в центъра на своето внимание хората, живеещи в „периферията на света“.
Отваряйки темата за бедността, на днешния 17 октомври, няма да говорим за политики, статистики и размер на средства по фондове и програми, национални и европейски бюджети. Ще говорим за Човека, с неговото изначално достойнство, дадено от Бога, и важно място в обществото, независимо от социалния му статус.
Изключително тревожно е, че има големи групи от страдащи хора, които остават незабелязани, отхвърлени, живеят на ръба на оцеляването, трайно попаднали в капана на бедността. Ще засегнем само част от някои изключително важни от наша гледна точка проблеми, за решаването на които, за съжаление, няма достатъчно политическа воля и реални действия.
Бедните хора, освен че нямат или разполагат с изключително недостатъчни средства, нямат и много други значими за човека неща – работа, дом, здраве, семейство, обществен живот. Лишени са или имат изключително ограничен достъп до социални, здравни и образователни услуги, често, някои от тях нямат лични документи, адрес на пребиваване. Повечето от тези хора са с изключително сложни и множество проблеми, които още повече влошават ситуацията, в която се намират, поради което и изискват продължителна и комплексна подкрепа.
1. Липса или ограничен достъп до ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Неглижирането и невъзможността за решаване на здравните проблеми се отразяват негативно, понякога пагубно на бедните хора.
Голяма част от бедните хора нямат здравни осигуровки и на практика имат правото само на спешна помощ. Нямат личен лекар, зъболекар, не могат да си закупят дори най-обикновени и нужни медикаменти. В такава ситуация са много бедни семейства, в които родителите не работят и не могат да полагат грижи за собственото си здраве. Децата се осигуряват от държавата, но бедността в семейството е пречка за осигуряване на лекарства и за достъп до качествена здравна грижа. Затова често здравните проблеми се пренебрегват, а това води до сериозни усложнения.
В ежедневната си работа, сътрудниците на „Каритас“, оказващи подкрепа на бедни хора, се сблъскват с подобна тежка ситуация на самотни родители, семейства в които единият или двамата родители са с алкохолна или наркотична зависимост, ромски семейства с множество проблеми, бездомни хора, семейства с дълготрайно безработни членове.
Липсата на финансови възможности заради ниските заплати и пенсии ограничават достъпа до качествени здравни услуги. Изисква се доплащане със собствен финансов ресурс, извън здравната осигуровка, плюс допълнителни разходи за пътуване и пребиваване в големите градове, в които са най-развитите болници, утвърдени и развиващи се специалисти.
В такава ситуация са голяма част от възрастните хора (над 65+) и бедни семейства, в които доходите не достигат, включително и работещите бедни.
Има малки и отдалечени места в страната, в които няма достъп до никаква здравна грижа – лекар, аптека, здравна служба. В тази ситуация, чрез съдействието на сътрудниците на „Каритас“ и на други неправителствени организации или на кмета се организира снабдяването с лекарства, а при възможност – се осигурява посещение и от фелдшер или лекар.
Здравната грижа продължава да е съсредоточена преди всичко в болниците. Липсват важни здравни звена и услуги, които да могат да оказват здравни грижи на бедни хора – хосписи, домашни сестрински грижи, мобилни екипи и под.
Грижата за хората с психична болест е неефективна и неотговаряща на нуждите им. Съсредоточена е преди всичко в психиатричните клиники и диспансери. До нея имат достъп само здравноосигурените хора. Много хора с тежки психически заболявания, поради липсата на достъп до здравеопазване, остават недиагностицирани и нелекувани. Продължават да преобладават институциите за хората с психични проблеми, в които условията са тежки, а подкрепата – неефективна. Няма развита адекватна и достъпна грижа в общността.
Ниското заплащането в здравеопазването води до липсата на здравни кадри, които да отговарят на здравните нужди на населението, както и създават предпоставки за наличието на различни корупционни практики за осигуряване на заплащане от страна на пациента.
Предложение за решение:
Необходимо е да бъде отчетена нуждата от осигуряване на жизнено необходима минимална здравна грижа (не само в рамките на спешна помощ), която да бъде достъпна за всички, независимо от това в кое населено място живее човек и каква е неговата платежоспособност. Тя трябва да бъде достъпна до онези бедни хора, които не плащат осигуровки, не защото не искат, а защото не могат да го направят, намират се в тежко състояние, не разчитат на помощ и нямат средства.
Необходимо е здравната грижа да се развие и в извън болничното лечение посредством различни модели на мобилни и домашни здравни грижи, за да се осигури достъп на всички хора до адекватна грижа, като в същото време тя има превантивен характер и води до намаление на разходите за болнично лечение.
2. ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА (години: 65+)
Изключително тревожно за „Каритас“ е положението на повечето от възрастните хора в България, които с труда си, с данъците, които са плащали, са допринесли за развитието на страната. Днес мнозинството от тях са лишени от възможността за заслужено и достойно изживяване на старините и са изоставени на „произвола на съдбата“.
Преобладаваща част от възрастните хора са с ограничени, недостатъчни доходи (обикновено от пенсии) и не са в състояние да покриват ежедневните си нужди (храна, лекарства, отопление и т.н.).
От изключително значение е факторът самота – много от възрастните хора нямат близки и роднини или техните деца живеят и работят надалеч. Други, по различни причини, не разчитат на подкрепата на семейството си. Много от възрастните хора живеят в изолация, сами – в махалата на село или анонимни и забравени в големия град.
По-голяма част от възрастните хора страдат от сериозни заболявания и това изисква специално внимание и грижа.
Възрастните хора имат затруднен, ограничен и често напълно липсващ достъп до социални и здравни услуги. Причините за това са разнообразни. От това, че в населеното място няма никакви услуги, до това, че някои здравни грижи, като болногледачи, например, или домашна медицинска сестра, могат да се осигурят само частно и струват скъпо. Свързани са и с това, че живеейки в изолация, възрастните хора нямат информация, често не са в състояние да разберат и попълнят документи и изпълнят всички административни задължения, за да се възползват от даден вид подкрепа. Състоянието на много от тях не им позволява да обикалят различните институции.
Често, възрастните хора са лесна мишена за измами и злоупотреба.
Възрастните хора отскоро са приоритет, за който държавата декларира, че ще работи, но все още няма предприети достатъчно действия, които да доведат до подобряване на техния живот.
Традицията в страната ни показва, че възрастните хора предпочитат да изживеят старините си в собствения си дом. Липсата на подкрепа, услуги и помощ от близките и социалната система ги принуждава да виждат като единствено спасение живота в институция, а за място в макар и недобрите домове се чака с години. Това ни тревожи, защото е свързано с изключителна тежка емоционална травма за възрастния човек.
Затова и „Каритас“ отделя специално внимание на подкрепата на възрастните хора – и в малките населени места, и в големите градове, чрез предоставянето на комплексни здравно-социални грижи в техните собствени домове.
Предложение за решение:
Демографската картина и тежкото положение, в което се намират голяма част от възрастните хора, изискват реализирането на спешни, комплексни и неотложни мерки, които да осигурят реална подкрепа. Необходимо е да се осигури възможност за ползване на различни социални, здравни и комплексни услуги в домашна среда и в общността, които да са достъпни като цена и да не зависят от това в коя точка на страната живее възрастният човек. Тези услуги, от една страна, ще имат превантивен характер и ще помогнат за оптималното и максимално дълго поддържане на самостоятелността на възрастния човек и участието му в социалния живот и от друга – ще му осигурят необходимата психо-социална и здравна грижа, тогава когато той не е в състояние сам да се грижи за себе си и състоянието му изисква наблюдение и дългосрочни грижи.
Необходимо е да има политическа воля и усилия да се отговори на потребностите на днешните възрастни хора, които са работили и допринасяли за развитието на държавата ни, както и да се работи активно за разработването на подходящи механизми, които да осигурят необходимата грижа на утрешните възрастни хора (ние самите), тогава, когато техният брой ще бъде по-голям, броят на работещите, които осигуряват постъпления за социалната и здравната система – значително по-малък, а зависимостта и нуждата от дългосрочна грижа – по-големи.
3. ДЕЦАТА и бедността
Децата са една от най-уязвимите групи, изложени на риск от бедност и социална изолация. Бедността сред децата не се изразява само в липсата на пари. Тя е и липсата на добри условия на живеене, на възможност за добро и качествено образование и достъп до адекватни здравни грижи. Общоприето е, че ранната детска възраст е най-критичната фаза в развитието на човека и че бедността в тази възраст може да увреди децата психологически, физически и емоционално.
Наблюдава се занемаряване и липсата на грижа за децата в изключително бедни семейства, с множество съпътстващи проблеми (зависимости, домашно насилие, липса на родителски капацитет, дълготрайна безработица, психична болест, в ромската общност и др.). Има абсолютно маргинализирани семейства, които не попадат в обсега на социалната, здравната и образователната система, в които децата не получават грижа и внимание, не се развиват, не посещават детско заведение или училище, не разполагат с достатъчно храна, добри жилищни и хигиенни условия, дрехи, обувки. Родителите са с тежки проблеми и не са в състояние, без подкрепа, да полагат отговорна грижа за своите деца.
Въпреки че повече от 10 години се работи за извеждането на децата от институциите за деца, лишени от родителски грижи и закриването на тези домове, все още (макар и в намален размер) продължава тенденцията по социални причини (невъзможност за отглеждане, липса на финансови средства, бедност), деца да бъдат изоставяни от родителите си (предимно от ромската общност) на грижата на държавата. Изключително тревожно е когато млади момичета или бедни майки раждат и буквално захвърлят на улицата бебетата си. За съжаление, не се полагат достатъчно усилия за превенция на изоставянето на деца, както дългосрочна и целенасочена подкрепа за такива рискови семейства.
Изключително тревожна е употребата на наркотици от децата. Това е проблем, с който ежедневно се сблъскваме – и в големия град, и в малките населени места. Наркотичните вещества са изключително достъпни и лесни за набавяне, държавата не упражнява достатъчен контрол за спиране на тяхното разпространение. Трябва да обърнем специално внимание на употребата на психоактивни вещества сред изключително бедни слоеве от обществото, например в ромските махали, където екипи на „Каритас“ се срещат с все повече зависими, болни, неграмотни и напълно изоставени „на произвола“ деца, за които здравето и човешкото достойнство вече са изгубили стойност. Тези деца – бедни, зависими и неграмотни, са принудени да проституират и да извършват престъпления, за да осигуряват наркотика си. За съжаление, държавата неглижира проблема с употребата на наркотици и не отделя средства за развитие на изключително необходими услуги за психо-социална и здравна работа.
Във все по-срещан проблем се превръща и тежката зависимост на деца и млади хора от хазартни игри, а такива игрални салони има навсякъде. Не е за пренебрегване и фактът за ранната употреба на големи количества алкохол.
Смущаващ е все по-нарастващият брой на децата, на които родителите изкарват прехраната на семейството си в чужбина, а децата са поверени на баби и дядовци и други близки и все по-тревожните и срещани проблеми, които поражда тази ситуация. Често, тези деца не са материално лишени, но наблюденията ни показват, че в повечето случаи растат без контрол, без внимание и възможност за усвояване на модели за подражание и примери за адекватно справяне с различни ситуации. Част от тези деца са в риск от занемаряване на учението и от отпадане от училище, част от тях са със сериозни поведенчески проблеми.
Притеснителен е и ограниченият достъп на децата от бедни семейства до занимания за развитие на таланти, спорт, допълнително обучение, което да им осигури възможност за достъп до добри училища и университети, а в бъдеще и добра работа. Всички тези възможности са свързани със сериозно заплащане, а бедните семейства нямат свободен финансов ресурс за това, защото на първо място трябва да осигурят прехраната.
Обръщаме внимание и на трудната ситуация, в която често отглеждат децата си самотни родители. Работата на „Каритас“ в подкрепа на тази група показва, че най-често в изключително трудна ситуация са самотни майки, които са с придружаващи проблеми (дългосрочно безработни, с психична болест или друго сериозно заболяване, не разчитат на подкрепата на свои близки, без жилище и т.н.)
Предложение за решение:
Във връзка с гореизброените проблеми, считаме, че трябва да се обърне специално внимание и подкрепа – материална, психологическа, достъп до услуги (социални, здравни, образователни), достъп до пазара на труда, на родителите – особено на тези от посочените от нас рискови групи. Необходимо е да има и сериозна превантивна работа и контрол, които могат да допринесат за предотвратяване на задълбочаването на тези изключително сериозни и тревожещи ни проблеми.
Считаме, че е нужно да има абсолютна симбиоза и съвместна работа между семейството, училището и социалната система на държавата. Необходим е комплексен подход и работа с цялото семейство, за преодоляване на различните проблеми и постигането на ефективни резултати.
4. БЕЗДОМНОСТТА
В обсега на вниманието на „Каритас“ е и нарастващата и ставаща все по-видима по нашите улици група на бездомните хора.
Различни причини и тежки ситуации в живота на хората ги отвеждат на улицата. Бездомните хора са в изключително уязвима ситуация, те са не само без дом, но имат и много други сериозни проблеми. Сред тези хора има изоставени възрастни, хора с увреждания (с физически, интелектуални проблеми, с тежки психични заболявания), жертви на насилие или имотни измами, хора със зависимости, бивши затворници и др. Част от тези хора са в тежко състояние.
В страната ни функционират само няколко приюта и Центрове за временно настаняване, които не могат да покрият комплексните нужди на бездомните хора и осигуряват само временен краткосрочен подслон. Няма подкрепящи услуги за бездомните хора; няма социални жилища и политика за жилищно настаняване; съществуващите социални и здравни услуги са недостатъчни и на практика недостъпни за бездомните хора; липсват важни звена за интегрирана здравно-социална грижа; не са достатъчно развити и не функционират добре различните системи, които имат отношение към бездомността (например за психиатрична помощ и т.н.). Допълнителни услуги за настаняване на бездомните хора се откриват единствено по спешност през зимата.
Предложение за решение:
Смятаме, че тази група от хора трябва да влезе в обсега на вниманието ни. Необходимо е да се направят сериозни проучвания с оглед на получаване на реалната картина и представа за мащаба на този проблем, разнообразните причини, водещи до бездомност и специфичните проблеми на различните бездомни хора. Трябва да се развият различни по форма и вид услуги за подкрепа, като мобилни услуги за работа на улицата, дневни центрове, резидентни услуги. Необходимо е да има места, където бездомните хора да могат да поддържат личната си хигиена, да бъдат изслушани, да получат медикаменти от първа необходимост. Много е важно да се обърне специално внимание на бездомните хора в начална фаза на бездомност, за да се предотврати тяхното маргинализиране, както и на бездомните в изключително уязвимо положение (болни, възрастни, с трайни увреждания и под.).
5. Бедност и борбата с БЕЗРАБОТИЦАТА чрез социални програми и проекти
Тук бихме искали да поставим въпроса за това дали чрез осигуряването на временна и нископлатена заетост постигаме дълготрайни успехи в борбата с безработицата и оттам – с бедността? От една страна, всичките тези временни програми за заетост, в т.ч. и младежка, допринасят за поддържането на едно приемливо равнище на безработица, от друга, често са единствена възможност за хората, особено в малките населени места. Тази възможност обаче е временна, в рамките на даден проект – финансиран с европейски фондове. Тя не осигурява достатъчно добра професионална подготовка и работата не е свързана с търсени и атрактивни професии. След приключването на програмата, работа в същата сфера не е налична, възнаграждението е минимално и често хората приравняват тази възможност за работа с получаването на социални помощи и губят мотивация за упражняването на този вид труд.
Тази не лоша като замисъл мярка е необходимо да бъде дообмислена и обвързана с осигуряването на работа след приключването на програмата, и то работа, която да може да осигурява прехраната на човек и неговото семейство.
6. Необходимост от КОМПЛЕКСЕН ОТГОВОР И КООРДИНИРАНИ УСИЛИЯ
Обръщаме внимание на още един проблемен въпрос, свързан с функционирането на важни за борбата с бедността системи в нашата страна – социалната, здравната, образователната, пенсионната, здравно-осигурителната, както и с пазара на труда, а именно липсата на осъзнаване на необходимостта от интегриран и холистичен подход за справяне с проблемите, липсата на единен поглед и осъзнаване и приемане на всички аспекти на проблема, прехвърлянето на отговорности между различните ведомства, централна и местна власт.
Тази ситуация бави и пречи на постигането на добри и ефективни резултати. Тя разглежда проблемите „на парче“ и „строго ресорно“ и в крайна сметка не води до видими резултати. Разделянето на проблема само на здравен, само на социален, само на образователен и т.н., не постига цялостен резултат, а само частичен.
Убедени сме, че е необходимо да има изключително координиране на усилията, споделяне на отговорности и финансови ресурси във всички сфери и равнища, така че в реалност написаните „на хартия мерки“ за борба с бедността и социалното изключване да доведат наистина до подобряване качеството на живот на бедните хора.
Необходимо е да прилагаме адекватни грижи и подкрепа за вече изпадналите и живеещи в бедност хора. Необходимо е да влагаме и много време и ресурс за превенция и предотвратяване на риска от изпадане в бедност и предаване на бедността от поколение на поколение, а този аспект в мисленето и действието в момента в страната ни липсва. Не трябва да забравяме, че бедността засяга цялото общество и е грижа на всички ни.
Успешната и ефективна работа изисква да не забравяме, че бедните хора са важна част от нашата социална реалност, че те са пълноправни граждани, които допринасят за изграждането и развитието на обществото.
Необходимо е да проявим отговорност към настоящето и бъдещето, загриженост и усилия, за да бъде защитена надеждата, което означава да осигурим условия, в които бедните хора ще могат да поемат живота си в свои ръце, така че да живеят пълноценно и достойно.