М.Р: Би ли се представила и споделила някакъв интересен факт за теб?
В.Г: Казвам се Вяра Границка и съм художник решил, че може да помага на хората.
М.Р: От колко години си част от екипа на Каритас София и каква длъжност заемаш в организацията?
В. Г: Започнах в Каритас България преди точно 20 години, на 12 януари 2000 г. От 2001 г. съм част от екипа на Каритас София. Първоначално работех като арт-терапевт, а от 2013 година съм ръководител на ЦСРИ „Благовещение”, като през годините съм била ръководител или участник в различни краткосрочни проекти.
М.Р: Спомняш ли си какво те мотивира да се присъединиш към нас?
В.Г: Спомените ми за началото са все още много ярки. Случайността беше първият двигател, а след това житейската провокация да стана част от нещо голямо, нещо, което до момента не беше правено в България и, от което безспорно имаше огромна нужда. Професионалната работа с хора с увреждания в онези години тепърва прохождаше и ние участвахме в нейните първи стъпки.
М.Р: Какво е за теб Каритас София?
В.Г: Огромна възможност за развитие, личностно израстване и реализиране, както и морално удовлетворение от „мъничките успехи”.
М.Р: Би ли ни описала накратко как минава един ден в Центъра за социална рехабилитация и интеграция на деца и младежи с увреждания „Благовещение“?
В.Г: Дневно през центъра минават между 15 – 20 деца и младежи с различни увреждания. С пристигането си посетителите се включват в различните терапевтични занимания, планирани за всеки с предварителен график. Част от тях остават само почасово при нас, но има една група, която остава през целия ден. Включват се в индивидуални и групови занимания, като безспорно груповите са по-интересни и любими, а индивидуалните по-желани от близките на хората, с които работим. В студените месеци с нетърпение се очакват „хлебната терапия“ и „занимателното готварство“, изработването на керамични сувенири, значки, картички и филцови брошки. През лятото фаворити са адаптирания тенис, хиппотерапията и екскурзиите сред природата. Осигуряваме топъл обяд и удобен специализиран транспорт от „врата-до врата”.
М.Р: Колко хора посещават центъра към момента и как би ги описала децата с три отделни думи?
В.Г: Към момента точната бройка на хората, с които работим е 49 души. Както и друг път съм казвала – всеки от тях е цяла вселена и уникално зрънце в пъстротата на света.
М.Р: Кои са най-големите предизвикателства, с които се сблъскваш по време на работния ден?
В.Г: Страхът дали ще се справим с всички задачи на деня, но и сигурността, която дава рутината.
М.Р: Какво те мотивира да продължаваш напред?
В.Г: Хората, с които работим са наистина много любопитни и интересни, от тях научавам много нови неща всеки ден. Освен това винаги има много работа за вършене.
М.Р: Послание, което би искала да изпратиш към нашите читатели?
В.Г: Бъдете смели! Истинските приключения идват с много работа и креативност.
М.Р: И последно, Коледа отмина и се впуснахме в новата 2020 година? Какво ще си пожелаеш?
В.Г: Да бъдем здрави, това е най-важното. Също си пожелавам да имаме сила и сигурност, с които да можем да посрещаме и да се борим с новите предизвикателства.
Интервюто е подготвено и проведено от Мартина Райчинова