К.С: Би ли се представила и споделила някакъв интересен факт за теб?

С.Н: Казвам се Савина Николова и работя в Център за подкрепа на деца и семейства „Св. Св. Кирил и Медотий“ в гр. Куклен. Обичам децата и вярвам в тяхното бъдеще. Често е предизвикателство за мен да работя с деца, които не се побират в така наречените стандарти. Бих искала хората да станем по-добри и отзивчиви. Обичам природата, но преди всичко обичам морето.

К.С: От колко години си част от екипа на Каритас София и каква длъжност заемаш в организацията?

С.Н: В екипа на Каритас София съм от пет години и половина. Работя като логопед, а от три години и като ръководител на проекта.

К.С: Спомняш ли си какво те мотивира да се присъединиш към нас?

С.Н: Спомням си много добре. Беше през декември и една приятелка ми се обади, че търсят логопед и психолог в център на Каритас София. И така реших да опитам. До този момент не бях ходила в Куклен. Хареса ми топлото посрещане и вътрешното усещане, че работата ще ми хареса.

К.С: Какво е за теб Каритас София?

С.Н: За мен Каритас София е вярата в човека, в доброто, в надеждата и мисията да правим нещо добро, нещо в името на хората, които имат нужда от нас в момента.

К.С: Би ли ни описала накратко как минава един ден в центъра?

С.Н: Преди обяд работя с деца, които посещават още детска градина. За улеснение на родителите ги взимам от градината и след това ги водя обратно. След 12:30 ч. започва следучилищната занималня. В нея идват деца от ромски, български и турски произход. С децата се работи на малки групи, които са от съответния клас, за да успеят да си напишат домашните и да усвоят трудния за тях материал. Вече разполагаме с  лаптопи, на които гледат видео уроци от страницата Уча се. Пред центъра имаме игрище и когато времето е топло, децата могат да играят навън. Също така имаме в екипа и арт терапевт, с който много обичат да играят шах, да рисуват и да изработват различни сувенири. Освен работата с децата, в центъра работим и с техните родители. Помагаме при ограмотяването или им даваме съвети как да постъпят в дадена ситуация. Помагаме им при писане на молби, попълване на декларации, посредничество и застъпничество пред институции. Изобщо, ако някой има някакъв проблем, се чувства добре дошъл в Каритас София. Така минава един наш ден.

К.С: Колко деца посещават центъра към момента? Как би описала децата, с които работиш с три отделни думи?

С.Н: Децата, които идват при нас на занималня в момента са 27. Тези, които посещават логопед и психолог, са около десет. Също така имаме и общински проект ЦСРИ (Център за социална рехабилитация и интеграция), в който работим с 16 потребители.

С три думи едва ли бих успяла да ги опиша, но те са специални, креативни, обичливи.

К.С: Кои са най-големите предизвикателства, с които се сблъскваш по време на работния ти ден?

 С.Н: Предизвикателствата не са малко, но най-големите са социализацията на децата от ромскията общност. Трудно успяваме да мотивираме някои от тях да ходят на училище. Съответно и техните родители не намират причина това да се случва. Ранните бракове също са голям проблем при тах. В Куклен повечето семейства имат създадени условия да гледат добре децата си, предоставят им се помощи, социалната политика се развива добре.

К.С: Какво те мотивира да продължаващ напред?

С.Н: В началото, когато започнах в Каритас София, за мен беше работа по професията, сега вече освен това и е мисията да направим нещо по-различно, нещо в полза на децата.

К.С: Послание, което би искала да изпратиш към нашите читатели?

С.Н: Ако не можем да променим всичко, което искаме, можем поне да помогнем на някой да намери своето място.

К.С: И последно, Коледа наближава, какво си пожелаваш за новата 2020 година?

С.Н: Пожелавам на себе си и на всички хора да бъдат добри, усмихнати и да гледат позитивно на живота.

Интервюто подготви и проведе Мартина Райчинова, специалист комуникации и фондонабиране към Каритас София.