« Истината ще ви направи свободни » (Йн 8, 32).
Фалшиви новини и журналистика за мир
Скъпи братя и сестри,
В Божието намерение човешкото общуване е основно средство да се живее общението. Човешкото същество, образ и подобие на Създателя е способно да изрази и да сподели истинското, доброто и хубавото. Способно е да сподели своя личен опит със света и така да изгради памет и разбиране за събитията. Но човек, ако следва своя личен арогантен егоизъм може да изкриви способността да общува. Така, както ни го представят още в самото начало библейските епизоди за Каин и Авел, или този за Вавилонската кула (виж Бит 4,1-16; 11,1-9). Манипулирането на истината е типичният симптом на такова изкривяване, както на индивидуално така и на колективно ниво. Докато, ако вярно следваме логиката на Бог –общуването става място за изразяване на лична отговорност в търсене на истината и постигане на доброто. Днес в контекста на едно все по-забързано общуване в рамките на цифровизацията ние откриваме явлението «фалшиви новини», така наречените fake news: което ни приканва да поразмишляваме и ме подтиква да посветя това послание върху темата за истината, както са го правили вече много пъти моите предшественици още от Павел VІ (виж Послание от 1972г.: «Социалните комуникации в служба на истината»). Аз бих искал по този начин да допринеса в общата ангажираност за предотвратяване на разпространението на фалшиви новини и за преоткриването на стойността на журналистическата професия и личната отговорност на всеки в съобщаването на истината.
1. Какво е фалшивото във "фалшивите новини"?
Fake news е един дискутиран термин, който доста често е обект на дебати. Основно се касае за разпространена дезинформация он лайн или в традиционните медии. Този израз се отнася до неоснователна информация, базирана върху несъществуващи или изопачени данни, които имат за цел да подведат или да манипулират читателя. Тяхното разпространение може да отговаря на различни цели, как да повлияе върху политически избор или да облагодетелства икономически печалби.
Ефективността на фалшивите новини ( fake news ) се дължи главно на тяхната миметична природа, както и на тяхната способност да изглеждат правдоподобни. На второ място тези фалшиви, но реалистични новини са подвеждащи и способни да привлекат вниманието на аудиторията, като се основават върху стереотипи и предразсъдъци разпространени в социалната мрежа, които лесно експлоатират непосредствени и лесни за провокиране емоции, като страх, презрение, гняв и разочарование. Тяхното разпространеине може да разчита върху манипулативното използване на социалните мрежи и логични заключения, които гарантират функционирането: така съдържанието въпреки че не е доказано печели такава гледаемост, че дори липсата на надеждни източници среща трудности при ограничаването на щетите.
Трудността при разкриването и изкореняването на фалшивите новини (fake news) се дължи на факта, че хората често си взаимодействат в хомогенна дигитална среда, която е непроницаема за различни гледни точки и перспективи. Последствията от логиката на дезинформацията е, че вместо да имаме здравословна конфронтация с други източници на информация, което би могло да подложи на открита дискусия предразсъдъците и да отвори пътя към конструктивен диалог, ние рискуваме да станем неволно актьори в разпространението на партийни и неоснователни мнения. Драмата на дезинформацията е дискредитирането на другия, неговото представяне като неприятел, чак до момента, когато неговото последователно демонизиране провокира конфликти. Фалшивите новини по този начин разкриват наличието на нетолерантни свръхчувствителни нагласи като единственият резултат е рискът от разпространение на арогантност и омраза. В крайна сметка това води до лъжата.
2. Как можем да ги разпознаем?
Никой от нас не може да бъде освободен от отговорността да се противопостави на фалшивите новини. Това не е лесна задача, защото често пъти дезинформацията е основана върху различни разисквания, умишлено избягвани и незначително подвеждащи, а понякога използва доста усъвършенствани механизми. Ето защо е целесъобразно да се покрепят образователни инициативи, които да ни позволят да се научим как да четем и оценяваме коментирания текст, без да ставаме несъзнателни разпространители на дезинформация, а да бъдем участници в нейното разкриване. Трябва да подкрепяме институционални и правни инициативи, които имат за цел да определят регламентите за спиране на този феномен, както и предприятията на Технологиите и Медиите, за да се определят новите критерии за установяване на личните идентичности, които се крият зад милиони виртуални профили.
Но превенцията и идентифицирането на механизмите за дезинформация изискват дълбоко и внимателно разграничаване. Необходимо е да се разкрие в действителност какво би могло да се определи като "логиката на змията", която е способна да се скрие навсякъде и да ухапе. Това е използваната стратегия от «лукавата змия», за която говори книгата Битие, тази, която още в самото начало на човечеството става автор на първата фалшива новина (“fake news”) (виж Бит 3,1-15), която довежда до трагичните последици от греха, а след това ги прилага в действие и в първото братоубийство (виж Бит 4), както и в много други форми на злото срещу Бог, ближния, обществото или сътворението. Стратегията на този умел "баща на лъжата" (Йн 8,44) е именно мимикрията на една пълзяща опасна съблазън, която си прокарва път в сърцето на човека с фалшиви и привлекателни аргументи. В историята за първоначалния грях изкусителката се приближава до жената, преструвайки се, че е нейна приятелка и че проявява загриженост за нейно добро, като започва разговор с едно истинско, но от части, твърдение: «Истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая ? » (Бит 3,1). Това, което Бог каза на Адам не беше всъщност да не ядат от никое дърво, а само от дървото: «а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него» (Бит 2,17). Жената, отговоряйки обясни това на змията, но тя беше привлечена от нейната провокация: «само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете. » (Бит 3,2). Този отговор умее да бъде легалистичен и песимистичен, но и придава увереност на изкусителя, а след като веднъж се остави да я съблазнят аргументите на фактите, жената вече е покварена. Така на пръв поглед изкусителката е загрижена за сигурността на жената: «не, няма да умрете» (стих 4). После разрушителността на изкусителя приема надежден външен облик: «но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.» (стих 5). Най-накрая изкусителката успява да дискредитира бащинската заръка на Бог, която има за цел доброто, за да накара жената да последва съблазнителното заклинание на неприятеля: «Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано» (стих 6). Този библейски епизод разкрива един основен факт за нашата дискусия: никоя дезинформация не е безобидна, и тя всъщност се гради върху това, което е фалшиво и е продукт на зловредни последици. Дори едно леко на пръв поглед изкривяване на истината, може да окаже опасни въздействия върху нея.
Залогът всъщност е нашата алчност. Фалшивите новини (fake news) стават заразни и така те се разпространяват много бързо, но от друга страна трудно се контролират не заради логиката на споделяне, която характеризира социалните медии, а по-скоро поради обхвата на неутолимата алчност, който лесно грабва човешкото същество. Същите икономически и опортюнистични мотиви на дезинформацията имат своите корени в неутолимата жажда за власт, за удоволствия, които в крайна сметка ни превръщат в жертви на едно много по-трагично безредие. Отколкото всяка от неговите прояви по отделно: безредието на злото, което се движи от лъжа към лъжа, докато ни открадне свободата от сърцето. Ето защо да се възпитава с истина означава да се научим да разпознаваме, ценим и претегляме желанията и наклонностите, които са живи в нас, за да не се окажем лишени от доброто, «отхапвайки» от всяко изкушение.
3. «Истината ще ви направи свободни» (Йн 8,32)
Непрекъснатото заразяване с измамен език, всъщност завършва чрез внасяне на смут във вътрешния живот на човека. Достоевски е написал нещо забележително в този смисъл: « Този, който се лъже в самия себе си и слуша своите собствени лъжи, стига до там, че вече не може да различи истината нито в себе си, нито около себе си; така започва да не уважава ни себе си, ни другите. След това, тъй като вече не уважава никого, той престава и да обича и тъй като му липсва любов, за да се чувства ангажиран или да се забавлява, той се отдава на страстите и вулгарните удоволствия и така в пороците достига до бруталност и зверства; и всичко това се дължи на продължителните лъжи към другите и към себе си.» (Братя Карамазови, II, 2).
Как да се защитим? Най-радикалната противоотрова срещу вируса на лъжата е да се оставим да ни пречисти истината. В християнското виждане – истината не е само концептуална реалност, която се отнася до отсъждането на нещата за определяне вярно или невярно. Истината не се състои само в това да хвърля светлина в тъмните неща, да "разбули реалността", както древногръцкият термин, който я определя, aletheia (идваща от a-lethès, "не скрито"), води до мислене. Истината трябва да се разглежда във връзка с целия живот. В Библията, понятието носи само по себе си подкрепа, сила, доверие, както дава да се разбере самият корен на думата 'aman, от който произхожда и литургичното Амин. Истината е това, върху което можем да се опрем, за да не паднем. В този рационален смисъл единственото наистина надеждно и достойно за доверие, на което може да се разчита и което е «истинско», е живият Бог. И това е твърдението на Исус: «Аз съм Истината» (Йн 14,6). Тогава човек открива и преоткрива истината, когато я изпита самият той като вярност и увереност в този, който го обича. И само това освобождава човека: "Истината ще ви направи свободни" (Йн 8,32).
Освобождаването от лъжата и търсенето на връзката: ето двете съставни части, които не трябва да липсват, за да бъдат истински, реални и уверени нашите думи и дела. За да разграничим истината е необходимо да проучим това, което насърчава общението и усъвършенства доброто, както и обратното това, което се стреми да изолира, раздели и противопостави. Следователно истината не се приема като истина, когато се налага като нещо външно и безлично; напротив тя произтича от свободните взаимоотношения между хората от взаимното изслушване. Освен това никога не спираме да търсим истината, защото нещо фалшиво може винаги да се вмъкне, дори когато говорим истински неща. Безупречен аргумент може да почива всъщност върху неоспорими факти, но ако е използван, за да нарани някого или да го дискредитира в очите на останалите, точно както изглежда, тогава в него не живее истината. От плодовете ние можем да разграничим истината на твърденията: дали пораждат противоречия, формират разделения, надъхват омраза, или пък напротив водят до осъзнато и зряло разсъждение, до конструктивен диалог и плодотворна динамика.
4. Мирът е истинската новина
Най-добрата противоотрова срещу лъжите, не са стратегиите, а хората: хората, които са освободени от алчност, и са готови да изслушват, а чрез усилията на искрен диалог позволяват да се появи истината, хората които привлечени от доброто се чувстват отговорни в използването на езика. Ако начинът за излизане от разпространението на дезинформацията е отговорност, то тя касае специално този, който е отговорен за задължението да информира, т.е. журналиста, пазителя на новините. Който в съвременния свят не изпълнява просто един занаят, а една истинска мисия. Същият има за задача да напомня, че в яростта на новините и във вихъра на сензациите в центъра на информацията са самите хора, а не е бързината на разпространението и въздействието върху аудиторията. Да информираш означава и да формираш, а това е обвързано с живота на хората. Ето защо точността на източниците и загрижеността за общуването са истинските процеси на развитието на доброто, които пораждат доверие и отварят нови пътища за общение и мир.
Бих искал да отправя покана за насърчаване на журналистиката за мир, без да имам намерение с този израз да правя препратка към една «жизнерадостна» журналистика, която отрича съществуването на сериозни проблеми и приема само сладникави тоналности. Напротив имам предвид една журналистика без измами, враждебно настроена към лъжи и лозунги търсещи ефекта на помпозни декларации, една журналистика създадена от хората за хората, и която се приема в служба на всички хора и по-специално на тези, които са мнозинството от света – които нямат глас; една журналистика, която не изгаря новините, но която се ангажира в търсенето на истинските причини за конфликтите, за да улесни разбирането им в самия корен на проблема и преодоляването им чрез иницииране на добродетелни процеси; една журналистика ангажирана да посочи алтернативни решения против ескалирането на шумотевицата и вербалните злоупотреби.
Ето защо, вдъхновявайки се с една францисканска молитва ние бихме могли да се обърнем към Истината лично:
Господи, направи ни инструменти на Твоя мир.
Дай ни да разпознаваме злото, което се промъква в едно общуване, което не създава общение.
Направи ни способни да отнемем отровата от нашите съждения.
Помогни ни да говори м с останалите като с братя и сестри.
Ти си верен и достоен за доверие; направи нашите думи да бъдат семена за добро за света:
Там, където има шумотевица, ние да практикуваме слушане;
Там, където има смут, нека вдъхновяваме хармония;
Там, където има двусмислие, нека внесем яснота;
Там, където има изключване, нека донесем споделяне;
Там, където има сензации, нека използваме отрезвяването;
Там, където има повърхностно отношение, нека задаваме истински въпроси;
Там, където има предразсъдъци, нека породим доверие;
Там, където има агресивност, нека внесем уважение.
Там, където има лъжа, нека носим истината. Амин.
Папа Франциск
© Copyright - Libreria Editrice Vaticana