На 21 ноември църквата отбелязва празника Въведение Богородично: денят, в който родителите на Пресвета Богородица изпълняват обета си пред Бог и съпровождат 3-годишната Мария до прага на Йерусалимския храм. Това единодействие на семейството, в което майката, бащата и дъщерята, извършват повелята на Бог, свидетелства за важната ролята на тази малка, но основна обществена единица – семейството, в която добродетелите на вярата намират своята плодоносна почва.
Именно този важен момент – въведението на Светата Дева в храма и посвещаването й на Бог, символизира важната роля на семейството, което поддържа жива връзката с Църквата. Затова и този ден – 21 ноември, се определя и като Ден на християнското семейство.
Като организация на Католическата църква в България, „Каритас“ застава близо до страдащите и уязвимите хора. В ежедневната си дейност, сътрудниците на „Каритас“ виждат много болка. Често, първоизточникът на тази болка идва от нездрави и разбити семейства.
Семейства, в който има болни възрастни хора, деца с увреждания, зависими, чиито членове не удържат тежестта на ситуацията и под напора на безсилието рушат връзките по между си. Семейства, които живеят в тежка бедност и които не успяват да устоят на мизерията и лека-полека се разпадат. Семейства, които имат нужда от помощ, но не са им останали гласове да я поискат.
Изхождайки от тези наши ежедневни свидетелства, „Каритас“ вярва, че усилията за подкрепа трябва да бъдат концентрирани не само върху страдащия човек, а върху семейството. Защото често страданието на човека идва от боледуващото семейство.
Вярваме, че семейството е онази малка единица на обществото, в която се формират основните добродетели на вярата – състрадание, милосърдие, любов, кротост, които оформят характера на малкото дете, което после се превръща във възрастен човек, който – на свой ред – създава семейство и предава онези ценности, които ни оформят като Човеци и праведни християни.
Затова считаме, че семействата, особено тези които са уязвими и чиито членове изпитват някакво страдание, трябва да получават комплексни и адекватни на нуждите им грижи, така че да намерят сили да се справят с проблема и да възвърнат единството и хармонията, дадена им изначално от Бог, при встъпване в това велико тайнство – брака, което е и първоосновата на семейството.
Само когато, с общи усиля, помогнем на тази най-малка единица на обществото ни, ще можем да постигнем един по-справедлив свят, в който християнските добродетели ще бъдат в основата на човешките взаимоотношения. Така, както свидетелства извършеното от Св. Анна и Св. Йоаким – майката и бащата, които посвещават дъщеря си на Бог, изпълнявайки обета, даден към Него, със сърца, изпълнени с вяра и упование. Защото Бог е преди всичко Любов, която заздравява сърцата ни и напътства делата ни, а семейството е живата връзка с Него.