Копчето е нещо, което не е сложно за шиене. Не помня дали сме учили в училище как да си зашием копче, но помня, че мен ме е учила баба ми. Още преди да тръгна на училище.

Това копчетата изглежда да не са нещо особено. Но казват, че “дяволът е в детайлите”. Та и ние изведнъж „преоткрихме“ тези дребни детайли – копчетата.Те се оказаха една от най-интересните работилници за малките в центъра за настаняване в Харманли. Докато сме там на посещение, идва детенце с грейнали очи и носи едно платче с пришито на него копче. И гледа благоговейно Иман Христова, а в погледа му се чете едновременно гордост и молба. Тя му се усмихва и му дава още едно копче и парченце плат.

А на мен ми обяснява: „Много им харесва да шият копчета“. Имахме работилница миналата седмица, а те още искат да продължават да шият. Така разбрах, че тази работилница за шиене на копчетата е някак по-особена. Тогава се сетих и за моята баба. Която ме учеше да шия копчета. И това беше нещо много интересно, почти съкровена размяна на умения между поколенията. Сякаш като свършиш работата се чувстваш значима, пораснала. Абе, нещо ценно си успяла да направиш и то без чужда помощ. Даже почваш да търсиш къде има скъсани копчета, за да ги зашиеш и да те забележат „колко работа вършиш“.

А сега бабите на тези деца ги няма. Но копчетата пак дават усещането, че нещо можеш да направиш. Нещо, което и малко да е, ще ти потрябва  един ден. За да знаеш, че можеш да се оправяш в този свят, да правиш нещо за себе си. И за някой друг, пък било то и да е едно зашито копче.

Защото знаете ли, оказва се, че според Independent Journal Review 70% от младите зад Океана не знаят как да зашият копче. Е децата, за които отговарят момичетата ни в Харманли знаят. И са изключително сръчни и решени да ушият копчето добре. Старателни са, и упорити. И съм сигурна, че когато те трябва да учат децата си как се шията копчета, ще се сетят за Мирела, Ана, Иман и Добринка. И за Харманли, един град в България, в който може и да не останат, но в който са ги научили да шият копчета. И така неусетно са станали по-уверени в себе си.

Много имаме да се учим от тези деца ние, които се мислим за по-големи, по-силни и по-умни. А сме оставили на плещите им бремето на това да се справят със самотата си, със страховете си и дори с отговорността да съберат семействата си. 

За сега те успешно пришиват копчето към плата. Не се отказват, повярваха в себе си.