Стари, болни и самотни хора

Как живеят старите хора, които са немощни да се грижат сами за себе си и не могат да разчитат на близките си? Мизерно. Подложени на геноцид и унижение в заника на живота си. Защо? Липсва държавна система за грижа за тези хора. Няма управленска воля да бъдем човечни със старите членове на нашето общество, а не да ги изоставяме, както правят животните. Има малко на брой държавни институции за настаняване и скъпи частни домове за стари хора, както и фирми, които осигуряват грижи по домовете срещу скъпо струващи абонаменти. В последните няколко години държавата обявява програми за домашно обгрижване. По тях обаче могат да кандидатстват само общини, и то за неквалифицирани социални асистенти – в повечето случаи това са безработни хора, без нужните знания, опит и мотивация. Няма точна статистика колко души живеят в самота, лишени от всякакъв вид грижа, но над 1,3 млн. пенсионери живеят под прага над бедността. Единственото, на което могат да разчитат, е помощта от децата им. В страната обаче има 400 хил. работещи бедни, т.е. доходът на членовете в техните домакинства е под този праг.

 

Бедността принуждава старите хора да се лишават от храна, отопление, лекарства и дори лечение, да не споменаваме за друг вид разходи за качествен живот. Влошаването на здравословното им състояние, следствие от напредналата възраст, ги поставя в безизходица заедно с близките им, които искат да помогнат, но нямат финансова възможност. Обща медицинска помощ могат да ползват само ако им бъде осигурено придвижване до личния лекар и след заплащане на такса. Някои са лишени от близки роднини и дори съседи. И така до материалната мизерия се настанява самотата.

Нашите мобилни екипи от медицински сестри и социални асистенти в София, Пловдив и Малко Търново помагат според скромните си възможности. Обработват рани след операции и следствие от залежаване, поставят инжекции, предоставят помощни средства, хигиенизират тялото и дома, помагат в раздвижването, храненето, пазаруването, разходките, посредничат пред различни институции. Дневният ни център в Покрован събира хората от селото за срещи и за споделяне на обяда, а на трудно подвижните хора социалните ни асистенти носят топла храна вкъщи и помагат в домакинството. Преди всичко обаче, нашите сътрудници изслушват хората, дават им възможност да споделят радости и мъка, защото грижата за душата е това, което отличава Caritas.