Живот на изчакване

Споделено от Тетяна Кича от Киев, която в момента вече  около месец живее в София, България. 

 

Първо искам да изразя благодарността си към София и всички хора, които срещнах в България.

Много хора ни помогнаха, но когато разбрах, че в София има Каритас, аз реших да се обърна именно към тази организация. Каритас познавам още от Киев, където те работят от 1992-93 г. и знам, че много помагат на хората, които са в нужда.

Затова и пренесох своето доверие и топли чувства към Каритас София. Когато пристигнахме в офиса се запознахме с много добри хора, усетихме топло човешко отношение. Сътрудниците тук разбираха, че сме не само физически, но и морално изтощени и бяха съпричастни към нас.

Сърдечните думи, които да вдъхнат надежда на човека, са много важни и нужни в момента на всички нас, идващите от Киев и Украйна като цяло. И когато до топлите думи се добави и материална поддръжка, то какво може да е по-добро.

 

В Украйна бяхме достигнали някакво ниво, не сме били бедни – имахме къщи, апартаменти. И трябваше всичко да оставим и да заминем. Преди се надявахме, че когато станем пенсионери ще се радваме на деца и внуци. А сега сме разпилени в различни посоки. Всеки ден се питаме какво да правим.

Казват ни, че трябва да чакаме и това е много тъжно. Вперили сме се в телевизиите, четем новини и искаме да научим, че войната е свършила… Или нещо, което да ни успокои душевно.

Затова съм тук и искам да изразя благодарността си. Материалната подкрепа на Каритас София е от помощ за мен, защото мога да се почувствам малко по-добре. И вече съм готова и аз да се включа и помагам според силите си.

Тук в София още не съм изучила детайлно работата. Но в Киев те бяха много активни. Работиха с администрацията на града и дори и в съседни области.

Сътрудниците на Каритас познават добре проблемите на хората и могат да преценяват кой наистина има нужда от съответните социални услуги. Работят в тясна връзка с ръководителите на социалните служби и затова помощта достига до този, който наистина има нужда от нея.

Сега тук възможностите за поддръжка на бягащите от войната се променят често. Говори се, че вече ще намалее финансовата подкрепа. Виждам, че хората около мен, сънародниците ми, се вълнуват, затова се молим да има финансови помощи докато войната свърши.

И ако няма бързо да свърши тази война, то дано хората могат да си намерят работа. Затова сега молитвата ми е за бързо изясняване на ситуацията.

Важно е да кажа, че дойдох с проблем, но намерих успокоение. Хората, които ме посрещнаха, Валя и другите колеги направиха така, че да почувствам, че тук е моето място. И съм готова сега аз да помагам в Каритас София, когато има нужда.