В Център за подкрепа на деца и семейства “Готови за училище” в кв,. Факултета, София, колегите ежедневно се сблъскват със съдбите на много деца. Голяма част от тях не живеят живота, който  трябва да живее едно невръстно дете. Нямат вълшебна Коледа, нямат безброй подаръци под елхата и масата им не е отрупана с храна.  Тези деца обаче имат мечти и големи сърца.

Едни от тях са двете братчета Сашко, на 7 години и Иван – на 4. Живеят в непосредствена близост до Центъра и буквално растат пред очите на колегите ни там.

Момченцата са отглеждани от майка им – Стоянка. Зла  участ сполетява тяхното семейство преди няколко години. Баща им умира в нелеп инцидент. Тогава двете братчета са много малки и семейството едвам свързва  двата края. Преди да загубят баща си, той е бил единственият, който работи в семейството. Майката не получавала никакви доходи и живеели само от заплатата на бащата. След като остават тримата сами, Стоянка започва работа и децата по цял ден стоят без грижите на възрастен. Виждайки ги на улицата, нашата грижовна колежка Катя се притеснила  за тях. Прибира ги в Центъра, намира им дрехи, нахранва ги и стои с тях, докато се прибере майка им. След разговор със Стоянка, с какво се занимава Център “Готови за училище”, как може да разчита на нашите сътрудници за работя с деца и да бъде спокойна, че докато е на работа, децата ѝ винаги ще са на топло и нахранени, майката се съгласява да ги запише. 

В началото децата се адаптират трудно и са затворени в себе си. С усилия говорят малко български език, едва няколко думи, а отговорите са с кимане и жестове. Не общуват с другите деца и гледат винаги да са двамата. Малкият Сашко понякога се отпуска и прави по някоя беля.  Когато възпитателка от Центъра му обясни, че не се прави така, после брат му Иван тихо му се кара. Така един път случайно колегите дочуват думите “Защо си непослушен?! Искаш ли повече да не ни взимат тук?” .

Постепенно виждат, че всички в Центъра са едно семейство, че е нормално децата да правят бели, а възрастните да ги възпитават и учат. Разбират, че никой няма да ги изгони, че уютът, песничките и смехът ще продължават да бъдат част от учебните занятия. Харесва им. Дълго ще помнят лятната разходка до зоологическата градина с организиран транспорт от Центъра, която очакват с огромно вълнение. Иван и Сашо са толкова нетърпеливи, че са облечени и строени 1 час преди абтобуса да дойде. През целия път пеят и се вълнуват, че ще видят нещо ново, невиждано до сега. 

След една година двете братчета не са същите деца. От редовните си посещения в Центъра, говорят идеален български език, знаят по няколко песни и стихотворения, имат етикет на хигиена и хранене. И са повод за гордост. Тяхната майка - Стоянка, се омъжва повторно и ражда момченце. Пастрокът на Иван и Сашо е много добър и отговорен човек. Грижи се за цялото семейство и се старае да осигури за децата си нормално детство. 

От септември 2022 година Иван вече е първи клас. Преди това майката беше много притеснена, че заради липсата на жителство в квартала по документи, няма да може да запише момчето в близкото училище. Нашите сътрудници от “Готови за училище”  правят всичко възможно да го запишат. Иван тръгва на училище и с радост посещава часовете. Споделя, че математиката му е любима и идва да покаже какво е научил. Вижда се, че се справя доста добре.

Един ден колегите забелязват, че момчето няма раница, както и всички необходими принадлежности, по списъка на учителката в училище. Това накара малкият ученик да се почувства много неудобно и да се засрами, като казва - “татко ще ми купи, ако останат пари, след като плати дървата за зимата“. Нашите сътрудници веднага се задействат и много скоро след това Иван вече има пълна раница с тетрадки, флумастери, моливи, линия и транспортир.

            Радостта в очите на Иван и неговата грееща усмивка са това, което си заслужава да се види и стопля душата. Не са важни отрупаните трапези или броят на подаръците под елхата, безценнна е усмивката на благодарното дете.