Рут от Австрия

Тя се казва Рут и дойде от Австрия, за да бъде доброволец в „Каритас София“ за една година.

„От 14-годишна възраст имах желание да работя като доброволец. По това време посетих Каритас Мостар в Босна и Херцеговина, където видях доброволци, на които се възхитих за тяхната работа. Преди около две години си зададох въпроса "Какво искам да правя, след като завърша училище?".  За мен беше ясно, че искам да направя доброволческа година. Това, което ме вдъхнови най-много е, че искам да дам една своя година – своето време и таланти, на други хора.

Мислех коя държава да избера. Една приятелка на майка ми често ми казваше, че според нея проектът в „Каритас София“ ми подхожда най-много. Майка ми работи от много години за Каритас Горна Австрия и още от дете имах контакт с работата и колегите й, също и с чуждестранни организации на Каритас. Първоначално не бях сигурна за България, но после потърсих и прочетох повече за София и страната ви и реших, че тук искам да направя доброволческата си година. Кандидатствах и много се радвам, че ме одобриха.

В началото да си сам в нова страна с нов език, култура, хора и всичко не е много лесно. След първите седмици обаче всичко започна да се подобрява. Липсват ми семейството и приятелите и сега живея напълно различен живот в сравнение с времето, когато бях ученичка.

В „Каритас София“ съм от 1 септември 2023 и в началото имах възможност да посетя Центъра за хора с увреждания „Благовещение“, два бежански центъра в кварталите Враждебна и Военна рампа, както и Центърa за ромски деца в кв. Факултета, където те се подготвят за училище.

След около месец избрах да остана в „Готови за училище“, защото там мога да използвам способностите си най-пълноценно и много ми харесва да работя с децата. Oбичам да бъда заедно с тях, да им помагам с всичко, което мога, за да имат по-добро бъдеще. Заедно играем, учим, пеем, рисуваме, помагам и в храненето им. Аз ги приемам такива каквито са и се налага се да съм гъвкава без да имам големи очаквания. Сутрин не знам как ще протече деня, защото понякога има много деца, друг път – по-малко и не всичко работи добре веднага. Когато децата ми кажат „благодаря“ след като сме изучавали определена тема, имам усещането, че те са наистина са благодарни и щастливи, за това, което съм направила. Аз също съм благодарна на тях и на всички за това, което успявам да правя и постигам всеки ден. Това поддържа моето вдъхновение и мотивация да продължа да бъда доброволец. 

Желанието ми е да опозная по-добре българите и културата на страната. Вече завърших курс по български в Каритас София и сега се чувствам много по-добре с езика. При първа възможност ще продължа в следващо ниво, а дотогава ще уча и сама. Общуването ми с колегите е предимно на български и в началото това беше много трудно за мен, но всички са  много мили и ме подкрепят. Живея заедно в един апартамент с други доброволци на Каритас София и с тях се чувствам добре, приятели сме.


Бих казала на всички, че доброволчеството е преживяване, което не може да се сравни с никое друго. Опит за цял живот, с който научаваш много неща – нова култура, нов език, нова работа, да помагаш!