Вече 8 години Сиана (така ще я наричаме, защото желае анонимност) ползва услугите на екипа на „Домашни грижи на „Каритас“ в София. Тя е на 74 г., по професия е медицинска сестра, работила е в неврологични отделения. Преди 20 години ѝ поставят диагнозата Множествена склероза, заради която вече е напълно обездвижена с изключение на едната ѝ ръка. В работата си е полагала грижи за пациенти с тази болест и знае добре как протича, от самото начало до края.

В първите години се опитва да неглижира симптомите, не се чувства добре, но продължава да работи. Смята, че като пренебрегва трудностите и се опитва да ги преодолява в работата, ще й бъде по-лесно, но болестта се развива като по учебник. Започва трудно да ходи, не споделя с колегите си, защото се страхува да не загуби работата си, а средствата са ѝ много необходими за отглеждането на дъщеря ѝ. По онова време болните с тази диагноза не са защитени от закона.

Бори се, не се предава и се старае да изпълнява отговорно и съвестно служебните си задължения, въпреки тежката работа, въпреки умората и с всичките останали физически сили, които напредващата всекидневно болест ограбва от тялото й. Но постепенно краката започват да не я държат, не може да контролира дясната си ръка. Налага се да се пенсионира като инвалид по болест. Спира да излиза от вкъщи, заради опасността от падания. Стига се до пълно обездвижване.

Грижите за нея поема брат ѝ, с когото живее. Преди да се обърне към „Каритас“, той прави неуспешни опити за помощ от познати хора, институции и други хуманитарни организации, но двамата остават без подкрепа, заради дългите срокове на чакане или финансова невъзможност за заплащане на грижите.

Екипът към центъра за Домашни грижи на „Каритас“ в София се отзовава бързо и започва да помага според възможностите си. През годините Александрина, социалният асистент в екипа, я посещава всеки ден, помага за личната ѝ хигиена, съдейства за купуване на лекарства с рецепта, доставя ѝ топъл обяд, когато има осигурен от проекти на „Каритас София“. В обгрижването се включва и медицинската сестра Натали с някои необходими медицински манипулации. От различни дарения – колегите помагат и с доставка на хранителни продукти, хигиенни материали, спално бельо.

Подкрепата е много ценна за Сиана, която разчита единствено на своята инвалидна пенсия и скромните доходи на брат си. Двамата заедно се справят – с големи лишения, като нейната пенсия стига само за памперси, мокри кърпички и някои лекарства, а храната купува брат ѝ. „Беше удобство с топлия обяд, който доставяхме, но към момента няма средства, проектът свърши“ – споделя Александрина.

За ежедневието си жената ни разказва: „Моето изобщо не е живот, това е вегетация. Дъщеря ми може да идва само сутрин, около 9-9:30 ч., затова започвам да се приготвям от около 6 ч., с малкото, което мога да направя сама. През останалото време съм нащрек дали ще дойде. Ако закъснее – се вълнувам и притеснявам, защото тя има две деца, за които се грижи и идването при мен е допълнителен ангажимент. След това закусвам, гледам телевизия, малко чета, защото ме заболяват очите и чакам да дойде Сашка.“ Лицето на жената грейва, като започва да говори за следобедното време, прекарано със сътрудника на „Каритас“.

Най-ценното за болната жена са отношението, разговорите, изслушването, възможността да сподели своите мисли с някой, да получи внимание и съчувствие. Александрина идва всеки ден за около час, защото времето е ограничено от грижа и за други пациенти.

Сиана не ползва други социални услуги. За нея се грижат: „Каритас“, дъщеря ѝ, когато  може да дойде сутрин, и най-близкият ѝ човек – брат ѝ, за когото казва: „Много ми е тежко, че съм в това положение и че той трябва да се справя с толкова много неща“. При извънредни ситуации и много спешна нужда от  помощ, Александрина пристига първа, дъщеря ѝ живее по-далеч.

Без да я питаме, болната жена споделя: „От тази услуга, която получавам от „Каритас“, съм много доволна, защото тя ми е жизнено необходима. Можете да си представите, ако я нямаше нея (поглежда към Александрина) какво би станало“.

Проект „Достъп на възрастните хора (65+) до дългосрочни грижи в дома и общността – политики и реалност“ се изпълнява с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е да окаже влияние за промяна на съществуващите политики за дългосрочни грижи в дома и общността за една от най-уязвимите групи в българското общество – възрастните хора.

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд „Активни граждани България“ по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от „Каритас България“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тя отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и оператора на Фонд „Активни граждани България“. www.activecitizensfund.bg