НАДЕЖДАТА УМИРА ПОСЛЕДНА

Татяна и малката ѝ дъщеря са от пет месеца в България. Стигат до тук с подкрепата на доброволци, които обикаляли из окупираните територии в Запорожие, Приморск и Бердянск , за да помагат на хора за придвижването им извън страната.

Чакат три дни, за да се съберат достатъчно пътници и автобусът да тръгне. Когато идват в България, са настанени в Малко Търново по държавна програма до 31 май. След края на подпомагането, пред тях отново се появява неизвестност за това как да се справят в чужда държава. Решават да се преместят в София, защото се надяват, че в по-голям град ще им е по-лесно да се установят. Остават за няколко дни при голямата дъщеря на Татяна , която учи и живее в града. Мястото е с недостатъчно пространство, за да живеят няколко души и майката започва да търси къде да се настанят.

В началото не знае какво да прави, къде да отиде, как да потърси доктор. Но докато се разхожда навън, Татяна среща свои сънародници, които я насочват към организация „За доброто“, от където получава помощи и след това разбира за „Каритас София“. Свързва се със социалните работници и се стартира процедура по настаняване с  Airbnb.org.

Татяна казва, че за нея това е първата най-важна стъпка. Благодарна е за подкрепата, оказана й от „Каритас София“, защото след като има къде да живее, може „да си събере мислите и да започне спокойно да се установява заедно с дъщеря си’’.

Татяна добавя че, ако остане за по-дълго време в България, иска да намери работа и да запише дъщеря си на училище. Детето вече посещава курсове по български език в езиковия център на „Каритас София“.

„Надеждата умира последна’’- споделя към края на разговора Татяна. Тя силно се надява, че войната скоро ще приключи и ще могат да се върнат в Украйна,  да се приберат в собствения си дом.