Милен (40) е бездомен. Употребява наркотици от дете, когато е жертва на домашно насилие и често бяга от къщи. Така попада в компания на момчета употребяващи наркотици. Решава да опита. Изпушва цигара с хероин и му харесва. От начало смята, че всичко е под контрол, но после установява, че все по-често мисли за поредната доза хероин. Започва да увеличава дозата. За пари влиза в различни банди и се озовава в затвора за кражби и сбивания. Там проблемите с наркотиците се задълбочават. Вече на свобода, Милен е бездомен и става дилър, което е причината отново да бъде осъден. По време на втория му престой в затвора родителите му почиват, а сестра му го лишава от наследство. Отново на свобода и пак бездомен, Милен решава да опита лечение и детоксификация в единствената държавна болница. Опитът е неуспешен. След кражби и сбивания отново е в затвора. Времето прекарано в затвора е общо 11 години. В резултат на дългогодишното пробождане с мръсни игли се появили мокрещи рани по краката.
Срещнахме го на един от терените, които посещаваме в София. Раните му бяха инфектирани и със зловонна миризма. След едномесечни превръзки раните започнаха да заздравяват и да се затварят. Съдействахме му за издаване на лична карта и за приемане в център за временно настаняване. Два пъти седмично го посещавахме за превръзки на краката. Въпреки старанието ни, здравето на Милен се влошаваше и с много усилия успяхме да му осигурим болнично лечение. В болницата краката му бяха спасени от ампутация здравето му се подобри значително. Дали от страх от ампутацията, дали заради неподвижността си по това време, Милен реши да спре с наркотиците. Върна се в приюта, където 2 месеца имаше халюцинации, но успя да се пребори със зависимостта си към амфетамините и остана само на метадон. В това време подготвихме документите му за ТЕЛК и му съдействахме за удължаване престоя му в приюта, за да избегнем връщането му на улицата. Очакваме решението на ТЕЛК и ще съдействаме за настаняване в защитено жилище.