Мечтая войната да свърши

Наталия Таряник е от Украйна, от гр. Днепр. Тръгва към България едва през септември, защото до последно се надява, че войната ще приключи. В близост до дома ѝ има военна сграда и когато бомбардировките зачестяват, взима решение заедно с двете си деца да напуснат страната. Синът ѝ е на 7 години, а дъщеря ѝ на 17. Мъжът ѝ остава там. Предприятието, в което работи той, затваря врати.

Първото препятствие при идването им в България е намирането на място за живеене.  „Не можехме да си позволим хотел, а за квартирите под наем искаха да се подпише договор с депозит.“

От социалните мрежи разбира за „Каритас София“ и че тук може да потърси подкрепата и информацията, от която се нуждае. Сътрудниците на „Каритас“ съдействат с консултации, превод и комплексна подкрепа. Помагат на семейството с намиране на апартамент по програма с Airbnb.org и с парично подпомагане, което е незаменима помощ за семейството, докато Наталия успее да си намери работа. Дъщеря ѝ се записва в университет и кандидатства за студентско общежитие. Наталия търси работа от първия момент, както и дългосрочно решение за настаняване.

„Благодарна съм за подкрепата на „Каритас София“. Пожелавам успех и развитие и ще препоръчам организацията и на други хора в нужда.“

Майката и децата се чувстват добре в България. Много им харесва природата и хората, които срещат. И въпреки, че те не винаги разбират родния им език, се отзовават и им помагат. 

Наталия споделя, че преди войната живеели спокойно в Украйна. Тя имала работа, апартамент, децата водели нормален живот.

„Животът преди войната беше много хубав. Имахме всичко. Мечтая войната да приключи и да се върна в дома си и при роднините.“