Тя преборва конкуренция от над 300 души през 2023 г. и е избрана за един от шестте дългосрочни доброволци, които да работят в Каритас София за една година.

„Най-трудно ми беше, когато пристигнах за първи път и отидох директно в бежанския лагер без никакъв период на адаптация. Много мъчно ми беше да видя условията на живот на хората там. Тъй като повечето бежанци говорят турски език, за мен бе много тежко да чуя на родния си език техните истории за бягството от войната и как са се борили да започнат нов живот. Най-хубавата част от това е, че виждам с течение на времето как ставаме все по-силни и по-добри заедно.

Моята подкрепа в дейностите на Каритас се изразява предимно в организиране на арт работилници както в бежански центрове, така и в центъра за хора с увреждания на Каритас в София. Тези дейности помагат за подобряване на уменията за работа с ръцете, насърчават концентрацията и търпението, повишават увереността, подпомагат емоционалното изразяване и подобряват артистичните способности. Старая се да науча хората да рисуват или да изработват триизмерни предмети, като използвам разнообразни методи. Силно ме интересува и темата за рециклирането и ми харесва да експериментирам с разнообразни материали.

В бежанските центрове събираме отпадъчна хартия, от която правим маски. Един ден отидох на фестивала "Сурва" и бях много впечатлена да наблюдавам кукерите, за които се вярва, че прогонват злото и злите духове, което се основава на древна езическа традиция. Тогава избрах темата „Кукери“ за работилницата за маски, която предстоеше да организирам с бежанци. Изключително съм щастлива да организирам ателиета, които включват традиции от българската култура.

В центъра за хора с увреждания, въпреки че нямам общ език с посетителите, много се радвам, че успявам да се сближа с тях. Когато рисуваме или играем заедно, не се нуждаем от общ език. Използваме изкуството и играта, за да се изразяваме. Можем да се шегуваме един с друг или да рисуваме с часове, без да се налага да говорим, чудесно е.

Прекрасно преживяване за мен е и това, че за пореден път станах свидетел на огромната креативност на всички деца в бежанските центрове по време на работилниците. Те винаги правят повече от това, което им казвам или показвам. Усещането, че заедно се чувстваме като излекувани от проблемите и в двата центъра, които посещавам, е изживяване, което не мога да опиша с думи.

Благодарение на доброволческата си дейност самата аз също усъвършенствам умения си и придобивам нови знания. За времето, което съм тук мога да кажа, че развих своите лидерски качества, комуникативни способности, умения за решаване на проблеми и за работа в екип, креативност, гъвкавост, осъзнаване на социалната отговорност и самоуважение.

За да измеря въздействието или ефективността на моята работа е много важно да наблюдавам как децата и младежите учат и се развиват в ателиетата, които организирам. Но най-голямата радост е да виждам щастието по лицата им – така разбирам колко значими са дните на работилниците в техния живот.

Доброволчеството винаги ми напомня колко е важно да споделяме и да бъдем заедно. То има важна роля в посрещането на нуждите на хората в обществото и укрепва тяхната социална солидарност. Най-големият ми стимул е да виждам как хората в неравностойно положение стават емоционално по-силни ден след ден, благодарение на доброволческите дейности. Да бъда надежда в живота им, за мен е изключително вдъхновяващо.“

Проектът, в който се включи Гючке, се изпълнява от „Каритас София“ в рамките на „Европейската доброволческа служба" по програма „Еразъм+" на Европейската комисия със съдействието Център за развитие на човешките ресурси