Представяме ви нашата дългосрочна доброволка Алена, която дойде от Турция, за да помага в дейностите на организацията ни в Бургас.

„Разбрах за Каритас София от портала на Европейския корпус за солидарност и видях възможност за доброволческа работа в България – Бургас. Направих проучване на организацията, прочетох годишния доклад на Каритас София за 2022 г. и научих повече за благотворителната дейност, която извършвате. Така реших да кандидатствам, за да стана доброволец при вас.

Завършила съм психология, така че когато видях, че проектите са за бежанци, бездомни хора и деца в рискови групи, веднага се заинтересувах, защото помощта за хората е дългосрочна цел за мен, по-специално в контекста на психичното здраве. 

Сега по-голямата част от времето си прекарвам в дейностите, извършвани в Центъра на Каритас за бездомни хора в града. Помагам в ежедневната работа, с която се помага на хората, например да получат здравна помощ. Старая се да общувам и се социализирам с тези хора на български език (засега с помощта на Google Translate). Запознах се със сферата на социалната работа и виждам хора с различни здравословни проблеми и истории.

Съдействие оказвам и в хуманитарния център на Каритас за украински бежанци в Бургас. Помагам в дискусионните часове по български език, създавам съдържание за часовете и също така активно ги посещавам. Както и помагам с идеи, когато ме питат, по определени теми, които изискват решения в ежедневните им дейности. Освен това на мен и моя колега Филип е възложена задача да създадем уроци по английски език за украински бежанци, така че това е друга тема, по която също работя активно.

Щастлива съм и силно се вълнувам от това, че ще намерим наша аудитория за тези уроци. Нямам търпение да оформям и планирам заниманията и активно да влизам в ролята на инструктор, за да преподавам. Друго нещо, което очаквам с голямо желание, е да видя повече дейности, в които мога да се включа в хуманитарния център за украински бежанци, независимо дали става въпрос за принос към интервюта и срещи с бежанци или за всичко, свързано с психичното здраве/психологията, с което със сигурност мога да помогна (сесии, групови дейности и т.н.). Бих искала да посетя и държавни бежански центрове, да наблюдавам как работят и да помагам и там. Надявам се да имам повече възможности, в които мога да използвам знанията си, а също и творческата си способности, за да създавам дейности и проекти.

За мен е много радостно и удовлетворяващо запознаването с нови хора и да чуя различни истории от тези, с които общувам.

Никога през живота си не съм имала възможност да общувам с бездомни хора, най-вече защото в градовете, в които съм живяла, няма такива хора. Взаимодействието с тях, въпреки че в повечето случаи не можем да говорим на един и същ език, чрез жестове и език на тялото е нещо, което намирам за стоплящо сърцето.

Едно от преживяванията, които не мога да забравя, е свързано с една дама, която имаше нужда от здравна помощ и се наложи да я заведем в болницата. Тя не знаеше английски, но успя да ни разкаже няколко истории от живота си, които силно я вълнуват и разчувстват, като използва приложение за превод. След това в знак на благодарност ни предложи да ни купи почерпка, въпреки че е финансово затруднена. Това преживяване завинаги ще остане специално за мен и няма да забравя колко щедра и грижовна е тази жена.

За да направя преживяването си тук по-разнообразно и забавно, създадох и продължавам да създавам нови приятелства. Турците и българите имат сходства, но имат и разлики, например как се изразяват хората тук е малко по-различно, но вече свикнах. Общуването и споделянето на преживяванията с приятелите ми е един от начините, които ми помагат да се справям със стреса. Друг начин за преодоляване на емоционалното и физическо напрежение са моите хобита – йога, рисуване и тренировки, с които продължавам да се занимавам.

Макар че все още се адаптирам тук, се надявам скоро да имам повече отговорности, с които да мога да помагам на хората. За мен това е доброволчеството – да оказвам помощ на нуждаещите се, както и да имам възможност да предлагам нови идеи, които да достигат до повече от тях.

Що се отнася до моята област – психологията, бих казала, че доброволчеството винаги има психологическо-социален аспект, за който активно правя наблюдения. Би било пълноценно преживяване да участвам в повече в ежедневните дейности на организацията с планиране на психологически и творчески инициативи, които могат да помагат на хората в нужда.

За да поддържам своята мотивацията, понякога си припомням защо съм тук и как това съответства на личните ми ценности и цели. Обсъждането на преживяванията с други доброволци ми помага да видя, че всеки е имал трудности по пътя. Моят координатор и ментор, от когото винаги мога да поискам помощ, също ми дава подкрепа да продължа да правя това, което правя.

Смятам, че е важно да се видят трудностите, с които се сблъскват хората, защото всички ние сме склонни да се фокусираме само върху собствения си живот и не забелязваме реални мъчителни ситуации, с които хората се борят. Доброволчеството помага за придобиване на нови перспективи, подобряване на социалните и организационните умения и адаптиране към промените. То насърчава да излезете от зоната си на комфорт, за да направите нещо полезно за хората.“

Проектът, в който се включи Алена, се изпълнява от „Каритас София“ в рамките на „Европейската доброволческа служба" по програма „Еразъм+" на Европейската комисия със съдействието Център за развитие на човешките ресурси