Случаят на Татяна е един от най-трудните, с които сме се сблъсквали. Когато за първи път я посетихме през септември 2016г, намерихме домът й в ужасни хигиенни и битови условия. Входната врата бе разбита, а подът на всички помещения - покрит с хлебарки. Татяна отговаряше несвързано на някои от въпросите ни и след като се запознахме със здравословното й състояние от една нейна епикриза, предложихме да я настаним отново в лечебно заведение. Тя отказа.

Няколко дни по-късно разбрахме от бивши колеги на Татяна, че регионалната дирекция за социално подпомагане е поела нейния случай. Не след дълго бяхме потърсени от г-жа Власова, главен инспектор по здравеопазване и образование към район Тракия, която ни уведоми, че Татяна е настанена в болница. Предстоеше й изписване и държавата не бе успяла да намери къде да я настани, за да й предостави нужните грижи. По наша молба, сестрите на Майка Тереза се съгласиха да я приемат и заедно с тях и представител на общината направихме посещение в болницата. Там открихме Татяна в много тежко състояние - обезводнена, недохранена, с декубитални рани, мръсна и с откраднати лични вещи. Разговаряхме с лекуващия лекар и той ни информира за диагнозата й - карцином на мозъка с разсейки по тялото.

Научихме, че Татяна има баща, който многократно я е малтретирал и насилвал като малка и с когото не поддържаха връзка, както и сестра, която живее в чужбина. Правеха се опити роднините й да бъдат издирени, но към онзи момент неуспешно и въпреки, че Татяна имаше жилище предоставено й от общината, тя нямаше да може да продължи да живее там сама и да се грижи за себе си. Благодарни сме на сестрите на Майка Тереза, които я приеха с отворени обятия. След изписването й от болницата, настанихме Татяна при тях и заедно полагахме ежедневно хигиенни и медицински грижи за нея. При сестрите, Татяна бе на топло, обгрижена и нахранена. По нейно желание беше кръстена и прие първо причастие. Тогава за първи път видяхме усмивка на лицето й.

За съжаление не успяхме да се порадваме на това щастие задълго. През януари 2017г. Татяна почина. Нейната история ще остане в паметта ни. Това, което ни дава утеха е, че успяхме да направим последните й дни по-достойни и да я дарим с любовта и вниманието, които винаги е заслужавала, но толкова много години са й липсвали.