С. (3) и А. (4) са братя, живеещи в квартал Факултета, град София. Те живеят със своите родители в най-бедната махала в квартала – „Главеви“. Само бащата роботи като общ работник в строителната сфера. Майката има по-големи деца (момче и моммиче) от първия си брак, а в момента се очаква раждането на петото дете в семейството. Тя е изключително затруднена в отглеждането и възпитаването на децата си. Няма родители, които да й помагат. Докато двете по-големи деца са на училище, майката води двете по-малки в нашия център. Преди известно време сестра им пострадала при пътен инцидент и сега има проблеми с крака. Освен този проблем момичето често получава и епелиптични припадъци. Това семейство живее трудно в скромно обзаведена малка стая под минималния праг на бедността.
С. и А. започнаха да посещават центъра ни от септември 2017. От тогава те са най-редовните ни бенефициенти. И двете деца говореха и разбираха само ромски език. Поведението на А. целеше да привлече вниманието на екипа към себе си, на момента беше крайно агресивно, изпадаше често в кризи (викове и силен плач) докато не му се изпълнеше желанието, което трудно разбирахме какво е. С. в началото не спираше да плаче, отказваше да общува с останалите, не се хранеше и не можеше да се задържи на едно място. Изпитваше неописуем ужас от вода.
Двамата братя нямаха никакви хигиенни навици, трудно общуваха с другите деца и екипа, изпитваха страх и несигурност, биеха се с останалите за играчки и други материали. Често идваха оскъдно облечени без бельо, якета, шапки и шалове в студеното време, а понякога идваха и с паразити по главата, от което изпитваха голям срам.
За няколко месеца настъпиха доста положителни промени. А. започна да играе не само с брат си, а и с другите деца. Вече разбира много неща на български език и се опитва да говори на него. Кризите, в които изпадаше значително намаляха като честота и продължителност, поведението му се подобри и стана по-спокоен. При него приложихме модел, в който той да бъде постоянно ангажиран с някаква отговорна дейност, например да помага в разпределение на материали за работа и др. Има интереси към всичко, което е свързано с конструктивно-техническа дейност и върху него задържа дълго време вниманието си, рязане с ножици, апликиране, бои, игри с коне. Обича винаги да бъде лидер и не отстъпва главната роля в измислената от него сюжетна игра. Останалите деца в групата винаги са съгласни с него.
При С. също се наблюдават редица положителни промени. Той също започна да играе с останалите деца, спря да плаче за майка си, показва доверие към колегите от екипа ни и търси помощта им. Вече добре разбира български, но все още му е трудно да проговори. Започна да опитва някои храни, които преди това бяха непознати за него. Вече не се страхува от водата, а само от темперни бои.