Това е историята на Н. М. от пети клас, но и история на  В., М. и десетки други деца от село Баня. Една история за тъжни детски очи, мокри, студени ръце и нестоплено от майчина грижа сърце.                                     

Н. и останалите деца от семейството – Й. (5г.) и М. –(4г.) се отглеждат основно от майка си. Благодарни са на Каритас, че обядът им в делничните дни е осигурен. Така грижата за прехраната на децата е споделена. За Н. и нейните и братя тежкият живот е малко по-поносим благодарение на Каритас. За тях това е топла храна, хубави играчки, занимателни игри, нови мебели в детската градина. Тези деца никога не са имали собствени кукли, топки, кубчета. Когато Недялка за първи път тази година взе участие в занятията по проект ПРИМЕР, тя получи цветни моливи, химикали, тетрадки, линия и други  пособия, дарени от Каритас. В лицето на Мария (наш служител) тя срещна приятел, с когото може да споделя своите преживявания, радости и тревоги, и разчита на нейната подкрепа.

Н. и нейните братя се чувстват изоставени от родители и държава. Разбиране и помощ получават от Каритас София. За тях и други бедни деца никой не се сеща дори по Коледа. Няма елха, няма празнична вечеря, няма подаръци, а само надежда да преживееш до утрешния ден. Тази година за пръв път през живота си децата получиха коледни подаръци - лакомства, дарени от Каритас София.

Детето трудно се доверява и споделя, защото никога не е имало подкрепата на семейството и други хора. Тя живее в непрекъснат страх от скандали, неадекватно поведение от страна на втория си баща, който е психично болен. Семейството живее в бедност, разчита основно на детски надбавки. Парите не са много и почти никога не стигат. Родителите нямат постоянна работа, понякога хора от квартала им помагат с дрехи и храна. През лятото бащата събира билки. Крайната нищета принуждавала децата да просят и дори да ровят в кофите за смет и да крадат. Откакто посещават центъра ни тези вредни навици вече не съществуват.