Кейхан е бежанец от Иран. Думата бежанец обаче далеч не го определя. В Иран, Кейхан е бил известен политически репортер. През 2008 той е принуден да напусне страната, страхувайки се за свободата и безопасността си. После живее и работи в Ирак, където продължава да пише на политическа тематика. След като получава заплахи за живота си, той бяга в Европа.
Първата му спирка е България. “Когато пристигнах в България през август 2015, нямах никаква информация за това какво да очаквам. Мои приятели, които живееха в Швеция ми казаха, че там животът е по-хубав и така, само след един ден в страната аз реших да напусна България.“ След четири месеца, Кейхан е депортиран обратно в България.
Първата среща на Кейхан с Каритас София е в Регистрационно-приемателен център Военна рампа, където през 2016 участва в нашите класовете по български и английски език. След няколко месеца той започва работа като машинен оператор, но продължава доброволно да подпомага нашите дейностите в центъра. Кейхан е много амбициозен и упорит мъж, който говори арабски, кюрдски, фарси и английски. Той бързо напредва с българския език и неслучайно е първият ни избор за сътрудник социални дейности в нашия център за интеграция на бежанци и мигранти „Св. Анна“ . Той бързо се вписва в сплотения екип, в който работи и до момента.
След като изразява желание да се установи в България дълготрайно, Кейхан е става наш бенефициент по програма “Настаняване“. Предоставяме му субсидирано жилище за няколко месеца. Кейхан се включва и в менторската програма, която разширява социалния му кръг свързвайки го с българи и други бежанци. Той продължава да изучава български език и завършва ниво А2. Чувства се добре тук.
Кейхан има големи очаквания за 2018 година. Намерил си е добре платена работа във водеща компания в страната. Очаква жена му да се присъедини към него след дългогодишна раздяла. Иска да продължи своето образование в един от предпочитаните български университети.
“Каритас е моето семейство, моят дом. Организацията ми помогна да науча езика, да открия и обикна българската култура и традиции, да се оправям сам без чужда помощ. Сега вече мога да допринеса към обществото. Въпреки трудностите се радвам, че останах в България.“