В. е на 10 години, ученичка от 3 клас в сегрегираното местно училище. Тя се преместила да живее в квартал Факултета в края на 2016 година. От тогава живее със своите баба, дядо и психичноболната й леля. Основните грижи по отглеждането и възпитанието и полага бабата, която също страда от ред  хронични заболявания. Зрението й е силно увредено. На дядото не могат да разчитат, тъй като той има зависимост към алкохола. Майка и и баща и отдавна са разведени и имат други семейства. Причината Величка да се премести в квартала е лошото отношение към нея от страна на майката.

В. е добро дете, тиха, скромна, изпълнителна, но доста затворена към околните. Почти няма приятели на нейната възраст, основно общува с баба си, към която е силно привързана. Често се налага да се грижи за леля си, дори понякога я води с нея в центъра ни.  Всички живеят в една скромна стая, дори дядо й спи на пода.

Когато на бабата се наложи да бъде приета в болница, вечер тя се прибира заради В., а на другия ден се връща отново да продължи лечението си. Това се случва, защото момичето отказва да отиде дори и за кратко при майка си.

В. започна да посещава следобедните ни занимания в центъра от пролетта на 2017 г. Екипа веднага забелязал, че тя, за разлика от останалите деца в групата, няма толкова силно изразени образователни дефицити. По-скоро тя среща трудности в общуването с връстници и социализацията. Предпочита да комуникира с по-възрастни  от нея, предимно жени. Ние си поставихме за цел заедно с нея и баба и да преодолеем тези проблеми. Баба й ни оказва голямо доверие и съдействие.

В. беше с нас на летния лагер за деца, който организацията ни провежда всяка година. Там тя имаше възможността да се сприятели с нови деца, да общува  и играе с тях. Беше й много трудно, тъй като до сега не се беше отделяла от баба си, на моменти плачеше, изпадаше в кризи  и искаше да се прибере. Но всички около нея я обгрижваха и тя се справи с този проблем. Когато провеждаме различни дейности извън центъра като посещения в музеи, еднодневни екскурзии и други, ние винаги я взимаме с нас, като се стремим да и помогнем да преодолее страха от социализиране, да се почувстъва по-комфортно и да придобие самочувствие. Включваме я и в различни инициативи на организацията и центъра ни. На коледното ни тържество тя се изяви с индивидуален автентичен индийски танц. Всички останаха очаровани от таланта и ентусиазма и. Тя получи много аплодисменти от публиката. Освен танците други интереси, които тя проявява в центъра са четене на книги (предпочита приказки), рисуване (портрети и илюстрации по приказки). Самата тя споделя, че иска да завърши средно си образовние и чак тогава да се ожени.

Към днешна дата В. започва да завързва контакти и да общува с местните момичета на нейната възраст. Вече се държи по-свободно и се усмихва все повече.

Близките й забелязват положителния ефект, който и оказва средата  в центъра и се надяват Каритас София да продължава подкртепя тяхното семейство.