Анастасия Лазарова е родена през 1929 година в центъра на град Пловдив, в къщата в която и в момента живее. Точно в центъра на града срещу община Пловдив и на главната улица по която минават на ден хиляди жители на града, някой по работа, други за среща, майки с деца и много туристи. Под нейният прозорец се провеждат всички тържествени събития на града, културни мероприятия за отбелязването на Пловдив за европейска столица на културата. Точно там под нейният прозорец е и коледната елха. Повечето от вас ще си кажат: Щастлива жена да живее в центъра на града. Да, вярно е тя вижда и участва по някакъв начин в развиващия и кипящ живот и свят. Макар и от прозореца. Някой от вас ще се запита ли виждайки стара жена на прозореца: Какъв живот е живяла, от кога не е излизала навън, как се чувства здравословно и психически тя, с какви средства от държавната си пенсия живее? Ние служителите на Домашни грижи към Каритас София в Пловдив, можем да ви отговорим. Ето и нейната история: Леля Сийка както я наричаме е родена и израснала в щастливо семейство, заедно с брат си Георги и двамата завършват Френския колеж към католическата църква в града. Брат и продължава да учи медицина, а тя за библиотекар. Леля Сийка е щастливо влюбена в младеж учещ в хранително-вкусовия университет, пред тях е цялото щастие на света, но живота им поднася изпитание. Той се заразява от не лечима бактерия в лабораторията и въпреки всички усилия, знания и методи по света за него време умира. Вие можете ли да си представите как се е чувствала тя, на 23 години? В разцвета на младостта си? Представете си периода между 1949 и 1989 година? Можете ли? Точно тези години преобръщат нейният живот и живота на много хора. След години изпитания и работейки в градската библиотека тя пак се влюбва в неподходящия човек, но връзката им е била невъзможна. След години семейството и урежда брак с момче от известен софийски род, които е преподавател в софийския университет. Заживяват в къща в центъра на София, която по-късно властта взима за собствени нужди, като им дава апартамент в квартал Люлин. Имат труден живот, не успяват да имат деца,които да им бъдат радост и опора в живота. През това време брат и завършва медицина и  иска да специализира ортопедия, но тук му отказват и тогава той заминава за Либия. Оттам намира начин да замине за Америка и да специализира. Става един от десетте най-добри ортопеди в страната, но това му постижение носи големи негативи за сестра му, тук в България. Леля Сийка е била принуждавана всеки месец да се явява в милицията. Всичко това спира нейната кариера и има забрана за напускане на страната. След 1989г. брат и сестра успяват да се видят, а след падането на тоталитарният режим, той започва да си идва всяка година. При едно от посещенията си основава фондацията „Америка за България” с която спонсорира изграждането на паметници, и спонсорира хора интересуващи се от българска народна музика в щатите.След смъртта на съпруга си, тя се завръща в Пловдив, и заживява отново в бащината си къща в самота. Поради влошеното си здравословно състояние от година и половина не е напускала домът си. Благодарение на финансовата подкрепа която брат и оказва, тя може да си позволи, по-спокойни старини. От две години ние се грижим за нея и запълваме сивото и ежедневие, има с кого да споделя, да разказва за житейските си премеждия, и с нетърпение очаква всяко наше посещение.