Представяме ви лицата на непридружените деца в България. Те са основна целева група за подкрепа на проекта „Подкрепа за бъдеще“, изпълняван от Каритас София и Съвета на жените бежанки в България с подкрепата на Норвежкия финансов механизъм. Срещаме ви с две непълнолетни момчета от Сирия, които споделиха с нас от своя заряд, енергия и искри в очите, своите мечти отново да са със семействата си, но и проблемите, които срещат при престоя си в България в очакване на процедура за събиране с близките си. Въпреки трудностите и лошите битови условия, не спират да се усмихват и да носят положителна енергия в заниманията. Включиха се активно и като доброволци в работилницата по изработка на гривни с по-малките деца в лагера. Мечтаят си да видят отново семействата си и войната в Сирия да свърши.

*Инициалите са променени с оглед на тяхната сигурност и закрила

 

Разкажете ни повече за себе си. Откъде сте, от колко време сте в България?

А: От Сирия съм, на 16 години. Тук съм от около 7 месеца. Не съм виждал малкото си братче и майка ми от 9 месеца. Днес най-накрая беше интервюто за събиране на семейство, което чакам от два месеца. В момента са в Турция.

Б: Аз също съм от Сирия, на 17 години. От района на Алепо сме. А аз отивам при моя чичо в Нидерландия и очаквам разрешение от 8 месеца и половина. Правих интервю, подадох документи отдавна. Но те ми казват да чакам отговор от Нидерландия. Вчера разбрах, че имам два отказа, но единият е частичен, така че все още имам надежда, че ще се уредят нещата. Родителите ми са в Сирия. Засега не знам дали ще идват и те и какво ще стане с тях, да видим в дните напред. 

 

Какво ви е най-трудно тук в лагера?

А: Много са нещата. Далече съм от семейството си. Не ми харесва, че спя в една стая с непознати. 6 момчета сме в една стая. Нямаме баня и тоалетна, стаите нямат санитарен възел. Има само на едно място за цялото хале. Мръсно е, хората и те не поддържат. Самите хора в лагера не поддържат чистота. Няма хигиена.

Б: Всеки има своето легло, но няма място за багаж. Има огромен шум, хаотично е, всеки прави каквото си иска. Хората, с които живееш са различни, чужди, с някои можеш да се разбереш, но с някои не можеш. В една стая сме между 6 и 10 човека. 

 

Как успявате в тези условия? Има ли топла вода всеки ден?

А и Б: Всеки ден успяваме да се изкъпем, но топлата вода е според късмета. Понякога има, понякога не (споделят и двамата през смях). Ако станем рано, има вода, сутрин към 7-8 часа или след 2 часа през нощта. 

А за какво си мечтаете?

А: В момента не мога да мисля за нищо друго освен за семейството ми. Не мога да мисля по-надалеч. Да доведа тук семейството ми е най-важното.

Б: Да бъда със семейството си. Няма значение в коя държава. Пак да бъдем заедно и войната в Сирия да свърши.

 

„В момента не мога да мисля за нищо друго освен за семейството ми“

„Да бъда със семейството ми. Да бъдем пак заедно и войната в Сирия да свърши“

 

Може ли да ми кажете как стигнахте до България?

А: Всеки път като се сетя как минах през границата, сънувам кошмари. Преди обичах гората, но след това, което се случи, ме е страх. Беше тъмно, спиш само по горите и не знаеш какво ще ти се случи.

Б: В Турция има огромна дискриминация, няма значение дали си малък или голям.  Например аз съм непридружен непълнолетен. Тук усещам, че имам все пак някакви права. В Турция нямах документи, турското общество не ни обича нас сирийците. Работех за кратко в Турция. Обиждаха ме. Не знам турски, но малко разбирам. Гонят ни,  не ми дават парите, които съм изработил. Има и някакви структури, партийни, които ежедневно говорят как ще махнат сирийците от страната, има пропаганда, която не ни дава усещане за сигурност.

„Всеки път като се сетя как минах през границата, сънувам кошмари“

 

Имате ли желание да работите?

А: Да. Аз имам познати тук и предния вторник ми казаха, че има работа и помогнах. Дадоха ми 30 лева. Имах заеми и ги похарчих още същия ден.

Б: За съжаление, в Харманли няма много възможности за работа. Как да го обясня, ние имаме нужда от работа. Роднините ни се опитват да помагат и на нас. Тези, които са в Европа пращат и на семейството, което е в Сирия. Честно казано, психическото ми състояние не е добро. За четири месеца нямах един лев. Животът се изтъркулва в чакане, минава като пясък през ръцете ни. 

„Животът се изтъркулва в чакане“

 

Какво би ви накарало да се почувствате по-добре? Кои от заниманията в лагера са ви интересни?

Б: Трудно е да излезеш от тази рутина тук в лагера. Толкова е трудно да се наруши това нищоправене. Храна, вода и спане и пак отначало. Опитах се да вдигна духа си и да отида до Хасково. Отидох, но не знаех какво да направя. Следващия месец планирам да дойда в София. За да се разнообразя. Имам приятел от същия район в Сирия, който вече 3 години живее в София. Ще остана 1 седмица. Днес, примерно, докато помагах на децата в заниманието за изработка на гривни, почувствах, че правя нещо. Почувствах се добре, че днес аз съм знаещият, можещият.

“Трудно е да излезеш от тази рутина в лагера. Днес, примерно, докато помагах на децата почувствах, че правя нещо. Почувствах се добре, като знаещият, можещият.”

 

 

 

 

 

А: Искаме нещо, с което да променим тази рутина. Вече ми писна да се гледаме (смее се). Вчера докато участвахме в заниманията 2-3 часа бяха минали неусетно, без да разбера. Върнах се в стаята и се чувствах по различен начин. Не ходим на училище, а искаме. Имам нужда да счупим тази рутина. Сега чухме, че ни предстоят разходки. Не се предавам. Гледам винаги от страната, откъдето изгрява слънцето. И сега, понякога като видя колко е мръсно в коридора, се ядосвам и се хващам да почистя. Искам да помагаме, да сме полезни.

Б: Бях на 6-7 години в разгара на войната в Сирия и помня, че имаше такава организация като вашата, която помагаше на хората там. Искам и аз да помагам и да доброволствам, да уча нови неща. 

„Докато участвахме в заниманията 2-3 часа бяха минали неусетно. Върнах се в стаята и се чувствах по различен начин“