Една година в Каритас София
Анна Шопова е сътрудник социални дейности в отдел „Миграция и интеграция“ на Каритас София от юни 2021г. Тя е нашата връзка с доброволците в Център за интеграция на бежанци и мигранти „Света Анна“ в София. Идва от сферата на комуникациите и рекламата. Има математическо, инженерно и художествено образование. Работи в Каритас София на непълен работен ден, а в останалата част от времето си се развива главно в сферата на изкуството и прави докторантура по сценография. С широки интереси и любов към писането и четенето.
Ани, вече от една година си част от екипа на Каритас София. Какво означава за теб работата в социалната сфера?
Не знам какво означава работата в социалната сфера, но знам какво означава за мен работата в Каритас София. Тук намерих кауза, така усещам това, което правя през последната една година. Да можеш да помогнеш на хората, дори на моменти да изглежда обезкуражаващо. Не винаги успяваме да помогнем толкова, колкото искаме, но не спираме да опитваме. Тази работа е най-вече кауза. И срещи с нови хора, с нова култура. Всички хора, които срещнах тук, включително и колегите, за мен са неочаквани. Вълнуващо е.
От януари 2022г. работиш по проект „Подкрепа за бъдеще“, финансирана от Норвежкия финансов механизъм. Твоят принос е в дейностите, свързани с включването на непридружените деца в социалния живот на страната ни. Защо това е важно за тях?
Във всеки регистрационно-приемателен център е различно. Например във Военна рампа има много непридружени момчета предимно от Афганистан. Техният престой там е сравнително кратък. Не е много ясно къде отиват, не е много ясно какво ще им се случи.
Важно е децата да знаят, че има и нещо друго, че имат възможност и право да мечтаят, че има и по-хубави неща, които могат да им се случат. Важно е да открият това, което те самите могат да правят.
Виждаме как те стават все повече смели, започват да идват в заниманията, да създават.
Чрез дейностите, които организираме за тях, се опитваме в живота им да влезе малко нормалност, в съзнанието им да остане следа, да се почувстват като останалите деца
Надяваме се, че някои от тях ще имат възможност да се установят тук. За тях участието в социални събития и срещи с хора е още по-важно.
Какво от работата ти с непридружените деца няма да забравиш?
Цветята на момчето във Военна рампа. Удиви ме как по време на работилницата за кожени гривни завърши своята и започна да прави много сложни лалета от хартия. Всички останали момчета седнаха до него, за да ги научи, колегите ни също. Стана цял букет, който момчетата и колегите подариха на артистите от пътуващ цирк, чието посещение организирахме през същата седмица от април. Друго момче от Военна рампа рисува много добре, ходи на училище и учи български език. Надяваме се да намерим ментор за него и да му помогнем да продължи да се развива.
Друго, което ще остане, е осъзнаването, че те са просто деца. Понякога в обществото ни има неприемане и неразбиране към тях. А те са деца, някои от които дори не знаят, че имат право да мечтаят. Виждаме в очите им, че правим нещо за тях, и тогава усещаме, че работата ни има смисъл.
Кои са основните задачи, по които работиш в момента?
Работилници с обучител развитие на таланти, както и няколко събития с доброволци от мигрантски произход – арттерапия и реновиране на мебели.
Работя и по Менторската програма, която също включва доброволци мигранти. Има семейство програмисти от Иран, които предстои да се включат в програмата. И двамата имат много голямо желание да помогнат, разплакаха се, докато обсъждахме възможните варианти.
Друго, по което работим, са видеата за културна ориентация, адаптирани за деца. Получава се много комплексно преживяване както за нас, така и за децата.
С Маркус, един от дългосрочните доброволци на Каритас София, направихме кратък курс за деца по модел от книга за житейски и социални умения, по време на който се работи през игри и занимания.
Харесват ми тези неща в ежедневната работа, които увличат хората и те започват сами да дават идеи
Какви са ти впечатленията от доброволците, идващи от трети страни ?
Всички доброволци, с които говорим от началото на проекта, искат да помагат в регистрационно-приемателните центрове. Идеята тръгна от предишната ни менторска програма. В нея се включиха две жени от Йемен. Предложих на едната от тях, която се занимава с реставрация на мебели, да направим работилница с бежанци и тя много се зарадва. Пожела да отиде на място и да работи с майките и децата, за да могат да си реновират стаите, да направят нещо сами за себе си. Искаме да им създадем малко цвят и красота в ежедневния живот. Идеите се раждат от самите доброволци.
Не се сещам за такива хора, на които да сме предложили да са доброволци, и които да са ни отказали. Взимат си отпуска, обедни почивки, дори когато работят.
Какво би искала да кажеш в заключение?
Искам да благодаря на всички колеги, защото тази работа не можеш да я свършиш сам! Необходим е екип. Работим, споделяме си идеи и докато ги обсъждаме, намираме решение и варианти. За мен екипът е голяма сила и необходимост, за да се случват нещата.
Благодарна съм за възможността да правим и по-експериментални неща, включително с дългосрочните доброволци от чужбина, които идват с много енергия и идеи.
