Цветан е човек, който на младини е имал всичко – сила, професия и дом.
Занимава се със спорт и дори става европейски шампион по джудо.
По-късно започва да работи като готвач и не след дълго се превръща в истински професионалист в занаята си. Дисциплината и трудолюбието бележат живота му, но напрежението върви ръка за ръка с успеха. Така Цветан посяга към алкохола.
Той измамно се превръща в негов приятел и утеха, а после — в затвор, от който не може да избяга.
Дълги години чашата стои по-близо до него от всеки човек. Постепенно всичко, което е имал, започва да се разпада. Семейството му се отдръпва. След поредица от конфликти със сестра си Цветан е изгонен и от наследственото жилище.
Остава сам — без покрив и без посока.
Първите години след демократичните промени в страната са лъч надежда за Цветан и той започва да продава един от символите на новото време — бананите, тези така желани плодове, които малцина виждаха, и то само около Нова година.
На малка сергия в близост до Централна гара в София той започва да продава банани — ден след ден, в дъжд и сняг, с надеждата да изкара някой лев, за да преживее още един ден. Нощите прекарва в изоставено помещение близо до гарата — заедно с жена, с която съдбата го е срещнала на улицата. Двамата живеят така години наред — без топлина, без сигурност, но с някаква странна привързаност, която само сходната съдба може да създаде.
За кратко друга неправителствена организация се опитва да им помогне и ги настанява на квартира, но демоните от миналото на Цветан не го напускат.
Той отново започва да пие и не след дълго пак се озовава там, откъдето идва — на улицата, сред шума на влаковете и студа на бетона.
Когато Цветан се обръща към нашия екип за помощ, той е без лични документи, които е загубил през годините. Започваме процес по изваждането им, като му осигуряваме и храна, дрехи и редовна подкрепа. При едно от редовните ни посещения обаче го намираме в тежко здравословно състояние и незабавно предприемаме действия за постъпването му в болница.
Това само по себе си е изпитание, тъй като той е без здравни осигуровки. След два дни неуморни усилия от страна на нашия мобилен екип Цветан е приет по спешност в Александровска болница.
Диагнозата е тежка — цироза на черния дроб и редица други съпътстващи заболявания. Пет дни лечение, пет дни борба за живот. След изписването му, благодарение на съдействието на мобилния екип на Столична община, успяхме да го настаним в Център за временно настаняване за бездомни хора.
За пребиваването му в центъра осигурихме всичко необходимо – лични вещи и санитарни материали, завивки, дрехи и храна. Но най-важното е, че сега Цветан има покрив над главата си и за пръв път от години не се страхува, че ще бъде изгонен.
След настаняването в центъра в кв. „Красна поляна“ Цветан преминава през още няколко медицински прегледа и събира нужните документи, за да се яви пред ТЕЛК комисия.
Пиейки лекарствата, предписани в болницата, Цветан знае колко сериозно е засегнато здравето му от алкохола и силно се надява да промени живота си. Но знае и друго — че в този труден и несигурен път вече не е сам.
Историята на Цветан е пример за това колко крехка може да бъде границата между нормалния живот и бездомността, но и за това колко много може да промени човешката намеса, навременната подкрепа и съпричастността.
Нашият екип продължава да бъде до него — с грижа, внимание и вяра, че всеки човек заслужава втори шанс. А зад всяка негова крачка стои не само болка, но и надежда — надежда, че един човек, загубил всичко, може отново да намери себе си.
