Представяме ви лицата на непридружените деца в България. Те са основна целева група за подкрепа на проекта „Подкрепа за бъдеще“, изпълняван от Каритас София и Съвета на жените бежанки в България с подкрепата на Норвежкия финансов механизъм. Срещаме ви с две непълнолетни момчета от Сирия, които споделиха с нас от своя заряд, енергия и искри в очите, своите мечти отново да са със семействата си, но и проблемите, които срещат при престоя си в България в очакване на процедура за събиране с близките си. Въпреки трудностите и лошите битови условия, не спират да се усмихват и да носят положителна енергия в заниманията. Включиха се активно и като доброволци в работилницата по изработка на гривни с по-малките деца в лагера. Мечтаят си да видят отново семействата си и войната в Сирия да свърши.
*Инициалите са променени с оглед на тяхната сигурност и закрила
Разкажете ни повече за себе си. Откъде сте, от колко време сте в България?
А: От Сирия съм, на 16 години. Тук съм от около 7 месеца. Не съм виждал малкото си братче и майка ми от 9 месеца. Днес най-накрая беше интервюто за събиране на семейство, което чакам от два месеца. В момента са в Турция.
Б: Аз също съм от Сирия, на 17 години. От района на Алепо сме. А аз отивам при моя чичо в Нидерландия и очаквам разрешение от 8 месеца и половина. Правих интервю, подадох документи отдавна. Но те ми казват да чакам отговор от Нидерландия. Вчера разбрах, че имам два отказа, но единият е частичен, така че все още имам надежда, че ще се уредят нещата. Родителите ми са в Сирия. Засега не знам дали ще идват и те и какво ще стане с тях, да видим в дните напред.
Какво ви е най-трудно тук в лагера?
А: Много са нещата. Далече съм от семейството си. Не ми харесва, че спя в една стая с непознати. 6 момчета сме в една стая. Нямаме баня и тоалетна, стаите нямат санитарен възел. Има само на едно място за цялото хале. Мръсно е, хората и те не поддържат. Самите хора в лагера не поддържат чистота. Няма хигиена.
Б: Всеки има своето легло, но няма място за багаж. Има огромен шум, хаотично е, всеки прави каквото си иска. Хората, с които живееш са различни, чужди, с някои можеш да се разбереш, но с някои не можеш. В една стая сме между 6 и 10 човека.
Как успявате в тези условия? Има ли топла вода всеки ден?
А и Б: Всеки ден успяваме да се изкъпем, но топлата вода е според късмета. Понякога има, понякога не (споделят и двамата през смях). Ако станем рано, има вода, сутрин към 7-8 часа или след 2 часа през нощта.
А за какво си мечтаете?
А: В момента не мога да мисля за нищо друго освен за семейството ми. Не мога да мисля по-надалеч. Да доведа тук семейството ми е най-важното.
Б: Да бъда със семейството си. Няма значение в коя държава. Пак да бъдем заедно и войната в Сирия да свърши.
Може ли да ми кажете как стигнахте до България?
А: Всеки път като се сетя как минах през границата, сънувам кошмари. Преди обичах гората, но след това, което се случи, ме е страх. Беше тъно, спиш само по горите и не знаеш какво ще ти се случи.
Б: В Турция има огромна дискриминация, няма значение дали си малък или голям. Например аз съм непридружен непълнолетен. Тук усещам, че имам все пак някакви права. В Турция нямах документи, турското общество не ни обича нас сирийците. Работех за кратко в Турция. Обиждаха ме. Не знам турски, но малко разбирам. Гонят ни, не ми дават парите, които съм изработил. Има и някакви структури, партийни, които ежедневно говорят как ще махнат сирийците от страната, има пропаганда, която не ни дава усещане за сигурност.
Имате ли желание да работите?
А: Да. Аз имам познати тук и предния вторник ми казаха, че има работа и помогнах. Дадоха ми 30 лева. Имах заеми и ги похарчих още същия ден.
Б: За съжаление, в Харманли няма много възможности за работа. Как да го обясня, ние имаме нужда от работа. Роднините ни се опитват да помагат и на нас. Тези, които са в Европа пращат и на семейството, което е в Сирия. Честно казано, психическото ми състояние не е добро. За четири месеца нямах един лев. Животът се изтъркулва в чакане, минава като пясък през ръцете ни.
Какво би ви накарало да се почувствате по-добре? Кои от заниманията в лагера са ви интересни?
Б: Трудно е да излезеш от тази рутина тук в лагера. Толкова е трудно да се наруши това нищоправене. Храна, вода и спане и пак отначало. Опитах се да вдигна духа си и да отида до Хасково. Отидох, но не знаех какво да направя. Следващия месец планирам да дойда в София. За да се разнообразя. Имам приятел от същия район в Сирия, който вече 3 години живее в София. Ще остана 1 седмица. Днес, примерно, докато помагах на децата в заниманието за изработка на гривни, почувствах, че правя нещо. Почувствах се добре, че днес аз съм знаещият, можещият.
А: Искаме нещо, с което да променим тази рутина. Вече ми писна да се гледаме (смее се). Вчера докато участвахме в заниманията 2-3 часа бяха минали неусетно, без да разбера. Върнах се в стаята и се чувствах по различен начин. Не ходим на училище, а искаме. Имам нужда да счупим тази рутина. Сега чухме, че ни предстоят разходки. Не се предавам. Гледам винаги от страната, откъдето изгрява слънцето. И сега, понякога като видя колко е мръсно в коридора, се ядосвам и се хващам да почистя. Искам да помагаме, да сме полезни.
Б: Бях на 6-7 години в разгара на войната в Сирия и помня, че имаше такава организация като вашата, която помагаше на хората там. Искам и аз да помагам и да доброволствам, да уча нови неща.
