Винаги съм изпитвала дълбоко любопитство към света извън границите на страната ми. Това любопитство, съчетано със силно чувство за справедливост, ме накара да уча международни отношения, фокусирайки се върху Източна Европа и Балканите. По време на обучението си изследвах въздействието на конфликтите върху общностите, особено върху жените, и написах дипломната си работа относно нарушенията на правата на човека срещу жените по време на войната в Босна през 90-те години и техните трайни последици днес. Това изследване оформи възгледите ми и ме насочи към кариера в хуманитарната помощ в подкрепа на уязвими хора.
След като завърших обучението си, почувствах, че изучаването на тези въпроси не е достатъчно – исках да бъда пряко ангажирана, за да разбера наистина реалностите на място. И така, след университета, взех смело решение: напуснах работата си в отдела за човешки ресурси и се присъединих към доброволческа програма в Босна. Пътувайки из страната, срещнах хора от различен произход и видях от първа ръка устойчивостта на общности, все още белязани от миналото. Това преживяване засили връзката ми с региона и задълбочи разбирането ми за неговите социални предизвикателства. С желание да придобия още повече практически опит, след това се преместих в Грузия, където участвах в проект на Европейския корпус за солидарност. Работейки с маргинализирани общности, се научих да се ориентирам в различни културни контексти и укрепих уменията си в социалната работа. Но моето пътуване далеч не приключи..
Сърцето ми продължаваше да ме тегли обратно към Балканите, карайки ме да се върна в Босна, този път за цяла година, работейки в бежански лагер в Сараево, подкрепяйки мигрантите по “Балканския път”. Всеки ден срещах хора, бягащи от война и трудности, търсещи безопасност и достойнство. Тяхната издръжливост и сила оставиха незаличима следа в мен. Беше предизвикателно, емоционално и на моменти съкрушително, но потвърди убеждението ми, че това е моето място – да подкрепям хора в нужда, да слушам техните истории и да работя за създаване на възможности за по-добро бъдеще. Това беше преживяване, променящо живота, което затвърди моя ангажимент към проблемите, свързани с миграцията.
Сега съм в България, продължавайки този път с помощта на Каритас София. Със стратегическото си положение по миграционните маршрути, България представлява уникална възможност за хуманитарна работа. Избрах Каритас заради сериозния ѝ ангажимент в подкрепа на най-уязвимите, особено мигрантите и бежанците, които са изправени пред най-трудните предизвикателства. Чрез този опит се надявам да израсна както професионално, така и лично, като усъвършенствам способността си да се ориентирам в сложни хуманитарни контексти и да укрепвам ангажимента си към социалното включване. Повече от всичко искам да продължа да слушам, разбирам и присъствам там, където има най-голяма нужда.
Проектът, в който се включва Клара се изпълнява от „Каритас София” по програма „Европейски корпус на солидарността” на Европейската комисия със съдействието на Център за развитие на човешките ресурси.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразеното мнение принадлежи изцяло на неговия автор и не отразява непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За изразеното мнение в материала не носят отговорност нито Европейският съюз, нито EACEA.
