Камила от Италия

Камила Биолкати е още едно прекрасно лице на международните доброволци избрали Каритас София. Тя е от Болоня, Италия и е на 26 години.

Преди да дойде в България по линия на Европейския корпус за солидарност, Камила учи международни отношения и специализира международна сигурност, като след това работи по специалността. Желанието ѝ да добие пряк опит с най-уязвимите членове на обществото я довежда в Каритас София.

Днес Камила активно участва в програмата ни „Топло посрещане“, в която ежедневно, с помощта на други доброволци, посещава сигурните зони в Регистрационно-приемателните центрове за бежанци. Там тя работи с непридружените деца и младежи в лагерите във Военна рампа и Овча купел, София.

Камила и останалите доброволци прекарват по няколко часа на ден в занимания с младите бежанци, като се стремят да им предоставят подкрепяща среда и неформално образование под форма на игри. С помощта на местни доброволци децата изучават и български и английски език.

Ето какво пише самата Камила за решението си да дойде в България:

„Това, което ме доведе в България като доброволец в Каритас София, беше желанието ми да предизвикам себе си в хуманитарната работа, особено в подкрепата на хора, бягащи от войни, кризи и живот без сигурност и възможности.

От май 2025 г. съм част от екипа на Каритас София, работейки в бежанските лагери в „Овча купел“ и „Военна рампа“ с непридружени непълнолетни. Прекият контакт с млади хора, преживели толкова много, беше едно от най-смиряващите и значими преживявания в живота ми досега.

Още от гимназията темата за миграцията силно ме вълнуваше. Винаги съм се стремяла да я разбирам по-дълбоко и да разглеждам по-внимателно причини за нея.

Този интерес оформи образованието ми. Завърших Международни отношения, а след това специализирах в Международна сигурност и изследвания на мира. Исках да разбера динамиката на конфликтите, коренните причини за човешкото страдание и как хората и институциите реагират на несигурността — независимо дали става дума за война, миграция или системна нестабилност. Заплахите към днешния сят може да са нови и различни, но някои динамики сякаш никога не се променят и остават постоянни в човешкия опит – като бедността, глада, неравенствата и конфликтите. Желанието да допринеса по някакъв начин към намаляването на това страдание винаги е било част от мен.

Преди да дойда в Каритас работих в частна консултантска фирма по сигурността с фокус върху региона на Близкия изток и Северна Африка, където следях политическите и сигурностни развития и се научих да проследявам кризи в реално време. По-късно, в Съвместния изследователски център на Европейската комисия, наблюдавах и анализирах данни, свързани с екстремизъм и тероризъм както на ниво ЕС, така и на глобално ниво. Тези роли ми помогнаха да развия силни аналитични и комуникационни умения и ме научиха как политиките и данните се преплитат с глобалните рискове. Използвах тези умения, за да изразя интересите си – присъединих се към екипа по „Човешка сигурност“ в ITSS Verona като изследовател, където пиша статии и провеждам интервюта за глобални хуманитарни предизвикателства.

Но все още нещо ми липсваше — тази роля ми напомни, че историите, които разказваме, са също толкова важни, колкото и действията, които предприемаме, и че имам нужда да се доближа до човешката страна на всичко това и да преживея работата на терен. Не исках просто да изучавам или пиша за кризи — исках да срещна хората, засегнати от тях. Това е, което ме доведе в Каритас. Доброволчеството тук ми помогна да свържа всичко, което съм научила — академично, професионално и лично — с нещо дълбоко осезаемо и реално.

Това, което обединява целия ми опит, е постоянният фокус върху човешката сигурност, безопасността и достойнството — независимо дали става въпрос за война, миграция или традиционни и хибридни заплахи. Тази нишка е оформила начина, по който виждам света и собствената си роля в него. Да бъда част от екипа на Каритас София ми напомни защо избрах този път изобщо: защото дори най-малките жестове на грижа и солидарност могат да окажат трайно въздействие върху нечий живот.“

Проектът, в който се включва Камила, се изпълнява от „Каритас София” по програма „Европейски корпус на солидарността” на Европейската комисия със съдействието на Център за развитие на човешките ресурси.  

Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния автор и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACEA.