Каритас София работи в четири населени места по отношение превенция на ранното отпадане от училище с деца в риск от ромската общност. Населените места са различни, но проблемите и потребностите еднакви.
Ромската общност в България е традиционно възприемана през негативни стереотипи и предразсъдъци. Ромите са заклеймявяни от като мръсни, мързеливи, безотговорни родители, крадци по призвание, лъжци по природа, недостатъчно интелигентни, агресивни, опасни и други. Факторите довели тези стериотипи са свързани с социални, икономически и културни причини, които се пренасят от поколение в поколение и се задълбочават прогресивно.
В момента все по-ясно се забелязват процеси на маргинализация и двустранна дискриминация. От една страна българското обществото отхвърля и дискриминира ромите, от друга ромите се самоизолират и предпочитат да живеят в затворени общности. Проблемите в общността се капсулират и репродуцират от поколение в поколение.
Разпознаваме образованието, като основен фактор, който може да подобри социалния статус на ромите и да даде основата за по-добро бъдеще, конкурентно способност на пазара на труда и естествено социално включване.
Стремежът ни е да индикираме проблемите, които водят до ранно отпадане от училище, да изградим работеща система за преодоляването им, да я приложим и развием във времето, и не на последно място, да я споделим, за да дадем началото на други добри практики.
В нашата работа до сега, наблюдаваме няколко вида основни фактори, които водят до отпадането на децата от учебната система:
- Не доброто владеене на български език. Ромските деца са билингви. Майчин за тях е ромският език. Това е основен проблем за интегрирането им в образователната система. Дори да влезнат в нея, те не се справят заради езиковата бариера;
- Отношението на учителите. Голяма част от децата в училищна възраст, са определени като „необучаеми” от своите учители, когато идват при нас. Факторите за това са различни, но резултатът е, че учителите се отказват да работят с тях. След това оставането в образователната система става мъчително и за децата, и за преподавателите;
- Ниският образователен статус на родителите. Родителите не са в състояние да помагат с учебните задачи, когато децата имат нужда от това. Липсата на такава помощ затруднява децата, а последващото несправяне ги демотивира;
- Неразбиране значението на образованието. Родителите не възприемат образованието като ценност и начин децата да имат по-добра работа, по-добър живот и по-добро бъдеще. Не пречат, но и не помагат на детето да остане в образователната система;
- Съмнение относно смисъла от образование. Родителите и децата имат съмнения относно смисъла да положат усилие, за да учат и останат в системата. Те не вярват, че това ще доведе до намирането на по-добра работа и ще осигури по-добро бъдеще;
- Ранните бракове. Ранните бракове са голяма тема с дълбоки корени в ромската култура. Те са голяма тема, но в контекста на образоването можем да кажем, че когато бъдат омъжени, момичетата престават да посещават училище, скоро раждат и така отново завъртат порочния кръг на ниско грамотен и дете обречено на същото;
- Страхът от отхвърляне. Страхът от грубо отношение и неприемане от съученици и учители е фактор, който способства за отпадането от училище. Децата са подложени на натиск от семейството и общността да не продължат образованието си. Това особено силно важи за по-горен курс, когато детето трябва да продължи образование в по-голямо населено място.
- Семейните задължения. Често по-големите деца гледат по-малките, защото родителите работят или се грижат за домакинството, градината или биват нелегално изпращани на работа, в други случаи биват увличани в просия, кражби и др.;
- Честата трудова миграция на родителите. В търсене на препитание родителите заминават зад граница или в по-голямо населено място и оставят децата под надзора на по-възрастни родни, което сваля контрола и възпрепятства ходенето на училище, или ги вземат със себе си, но на другото място децата не посещават училище;
- Здравни фактори. Поради ниската хигиена, липсата на добра здравна култура и култура на храненето ромските деца боледуват често и за дълго, така пропускат много учебен материал. Не се справят с научаването му и това ги демотивира;
Работим с ромски деца заплашени от отпадане от училище, защото вярваме, че така им даваме шанс за по-добър живот и равни възможности в няколко основни направления: подпомагаме изграждането на отношение към знанието, като към ценност; подопомагаме обучението, стимулираме социалното включване; развиваме социалните умения; развиваме хигиенните навици и здравната култура; работим за повишаване на родителския капацитет;
Постигаме това като:
- изграждаме привлекателна среда, в която децата се чувстват приети, подкрепени и обичани;
- даваме закуска или закуска и обяд на децата;
- даваме позитивен личен пример;
- учим децата билингви на български език;
- диагностицираме, консултираме и работим с деца със специални образователни потребности;
- подпомагаме учебния процес с допълнителни уроци и помощ при подготовката на уроците и домашните;
- повишаваме мотивацията за успех в училище, като път за постигане на успех в живота;
- изграждаме позитивни социални навици – умения за изразяване, за позитивно утвърждаване, за разрешаване на конфликти, справяне с неуспеха и др.;
- награждаваме успехите с похвали и система от нефинансиви стимули;
- организираме различни неучебни дейности, които индиректно подкрепят интереса на децата към ученето и знанието;
- правим различни работилници, в които децата придобиват своеобразни трудови навици;
- правим екскурзии с образователна и
- работим с родителите и обясняваме важността на това да предоставят избор и шанс на децата си и даваме информация как да подобрят общуването с децата, да;
- работим целогодишно, а не само в учебно време, за да не прекъсваме развитието на позитивните процеси, които отключваме;
- разчитаме на вдъхновяващия пример на доказани професионалисти и доброволци от страната и чужбина;
В резултат от работата ни можем да посочим редица позитивни промени:
- развива се нивото на хигиенната и здравната култура на децата, с които работим и дори на родителите им;
- по-малките деца, с които работим успешно се интегрират в образователната система;
- по-големите деца повишават успеха си;
- намалява броя на отпадащите от училище;
- повишава се мотивацията за успех и продължаване на образованието;
- повишава се самооценката и вярата в способностите;
- родителите разпознават работата ни като полезна и стават по-мотивирани в това да водят децата си на занимания;
- ромската общност в местата, на които работим вече ни познава и приема добре;
- институциите и медиите започват да забелязват работата ни, да я валидизират по различен начин и да я посочват, като позитивен пример;
- децата ни посещават с радост и искат да продължават да го правят;
